Как се ходи на гости в България
Всички сме чували приказката, че българинът ходи на рожден ден с приятели. Това са глупости.
Гостито за нас е свещено мероприятие. Българинът се отнася към него с уважение, сериозност, а понякога и с картофена салата.
Тази част от мозъка, която другите народи използват, за да паркират правилно, ние използваме, за да знаем традициите и етикета, когато ходим на гости. Някой ден науката ще го докаже. И всички знаем как се започва.
Започва се със случайна среща в магазина.
Съседи сте от има-няма 20 години, но не сте се виждали от 2. Всеки от двама ви си мисли, че другият май е ходил някъде в чужбина, май в Англия, май да бере портокали. Никой, разбира се, не е ходил никъде и никой, разбира се, не се сеща, че в Англия портокали не растат. Понеже е началото на месеца, нивата на щастие в кръвта ви са по-високи, защото сте под влияние на т. нар. надрусване със заплата. И лека-полека, от дума на дума те така си стават нещата.
„Е-е-е, наборе!“
Разбирате се да се видите на пържоли, защото едно време веднъж ядохте страшни пържоли. Само дето пържолите от едно време ги беше донесъл трети човек, който всъщност е в Англия.
Разбира се, един от двама ви е направил най-могъщата ракия във вселената и отвъд. Разбира се, другият ще донесе пържолите и тежко й на тая ракия!
Събота е.
Нещата се случват в събота, ранния следобед. Жена ви цяла сутрин маринова меса и реже салати, докато вие гледате нещо по телевизията и се чудите какво е това тракане отзад на шкодата. Заглеждате гърдите на жена си, която едвам-едвам мъкне една тава с очевидно прекалено много месо. Това ви подсеща, че миналото лято (терминът е „лани“) оставихте кутия с тежести за дънна въдица в багажника и така и не я извадихте – това трака. Хваща ви срам, който удобно е прекъснат от звънливо „Готов ли си да ходим“.
Отиване.
Естествено не сте готов. Обличате си хубави дрехи, жена ви също е нагиздена, взимате тавата все едно е първородното ви отроче и така издокарани се качвате 2 етажа по-нагоре.
Влизане.
Влизате. Вътре съседката готви нещо от сутринта, а съседът гледа нещо по телевизията и се чуди какво е това тракане отзад на астрата.
4 часа по-късно.
18:00 часа е и вече сте щастливо пияни. В началото ракията далеч не е била най-красивата ракия във вселената, но вече е. Гледате жена си, която е потна от въртене покрай печката. Обичате я. Каните й се.
5 часа по-късно.
23:00 часа е, новините тъкмо са минали и печално са ви напомнили, че трябва да си ходите. Жена ви дремуца уморена над чиния с недоядена салатка и чаша сок. Пържолите са ометени, държавата е оправена, време е да ставате. Побутвате жена си и бавно, тежко и пуфтящо ставате. Начева се спор кой да вземе последните 2 пържоли в тенджерата, където се оказва, че имало още 2 пържоли. Жените се разбират в сряда да пият кафе и да си вземете съдовете.
