Как и докога Рияд финансираше международния джихад
Бен Хъбард и Скот Шейн
През 80-те и 90-те години на миналия век историческият съюз между заможната монархия на Саудитска Арабия и мощното духовенство се очертават като основен финансист на международния джихад, насочвайки милиони долари към мюсюлманските бойци в Афганистан, Босна и другаде.
Сред основните движещи фигури на проекта е принц Салман Бин Абдулазис ал-Сауд, който миналия месец стана крал на Саудитска Арабия.
Някои от тези бойци по-късно сформираха Ал Кайда, която организация обяви война на Съединените щати и впоследствие извърши основните атаки в Саудитска Арабия. През миналото десетилетие, според представители на администрациите както на Джордж Буш-младши, така и на Барак Обама, саудитското правителство се превърна в доверен партньор срещу тероризма, сражавайки се с Ал Кайда в своята страна, а миналата година се присъедини към водената от Вашингтон коалиция срещу екстремистите от Ислямска държава /ИД/. Днес Саудитска Арабия продължава да бъде обитавана от духовете на мълчалив съюз с Ал Кайда от годините преди 11 септември 2001 г.
Тези подозрения се появиха отново, след като бяха разкрити показанията на бивш привърженик на Ал Кайда – Закариас Мусауи, който твърди, че повече от десет известни саудитски личности са били донори на терористичната групировка и че саудитски дипломат във Вашингтон е обсъждал с него свалянето на самолета на президента на САЩ Еърфорс 1. Саудитски официални лица твърдо отричат тези твърдения, като подчертават, че Мусауи е осъден терорист с история на ментални проблеми и няма какво да губи с разпространяването на лъжи за саудитски официални лица. В сряда експерти от петролното кралство също изразиха силни съмнения относно твърденията на Мусауи.
През 1994 г., когато на Осама бин Ладен вече му е отнето саудитското гражданство и му е забранено влизането в кралството, създателят на Ал Кайда „пише непрекъснато срещу саудитския режим с идеята да бъде свален“, казва Бърнард Хайкел, професор в Принстън, изучаващ Близкия изток. „За мен няма смисъл саудитците умишлено да финансират движение, което има за цел тяхното разрушаване“.
Но сензационните твърдения на Мусауи привлякоха вниманието отчасти и поради факта, че заслужаващи доверие личности, включително някои членове на националната комисия за разследване на 11 септември, са убедени, че саудитската роля в атаките никога не е била разследвана адекватно. Освен това епизодът привлече внимание към дълготрайната политика на Саудитска Арабия да използва петролното си богатство в опит да влияе върху чужди битки, в момента подкрепя групировки в Сирия и Либия, както и това, че нейното общество е изградено върху основата на реакционната религиозна идеология.
През 80-те години на миналия век Саудитска Арабия и Съединените щати бяха партньори във финансирането на муджахидините, които се бореха срещу съветските военни в Афганистан и бяха приветствани като борци за свобода от президента Роналд Рейгън. Някои от тези бойци, обединили се под ръководството на Осама бин Ладен през 1988 г. сформираха Ал Кайда, която скоро постави в списъка с враговете си саудитската държава и САЩ. Докато частната саудитска подкрепа за Бин Ладен продължаваше, експерти, които изучават кралството казаха, че се съмняват подкрепа да е имало и от високопоставени политици като споменатите от Мусауи, поне не след 1994 г. Разследването на атентатите от 11 септември, в които 15 от 19-те терористи бяха саудитци, с голяма вероятност би разкрило такава високопоставена подкрепа ако тя съществуваше, каза Ф. Джордж Гауз III, изучаващия Саудитска Арабия професор в Bush School of Government and Public Service на тексаския университет A & M. Сред донорите, които по думите на Мусауи били в базата данни, създадена от него за Ал Кайда, са били принц Турки ал-Файсал, тогавашен шеф на саудитското разузнаване и принц Бандар бин Султан, саудитският посланик във Вашингтон. И двамата заемаха постове в правителство, което Ал Кайда се стремеше да разруши в края на 90-те години на миналия век, казва Гаус.
Чарлс Фрийман младши, който е работил като американски посланик в Саудитска Арабия от 1988 до 1992 г. каза, че се е опитвал да предупреди саудитските власти за опасностите от религиозен екстремизъм, първоначално с малък успех. Което, обаче, се промени през 90-те години, казва той. „По времето, когато Мусауи твърди, че тези хора са подкрепяли Ал Кайда, те са били всичко друго, но не и това“, твърди Фрийман. Третото име на известен човек, споменато от Мусауи, е това на приц Алуалид бин Талал, баснословно богат инвеститор, чиито телевизионни канали излъчват пикантни музикални клипове и който работи рамо до рамо с мъже и жени в своите офиси. „Съмнявам се, че той би бил естествен поддръжник на Ал Кайда“, е оценката на Гаус. В отговор по мейла на зададени въпроси от офиса на принц Алуалид се казва, че „обвиненията, отправените от Мусауи, който е осъден престъпник, са явни и абсурдни лъжи “ и допълват, че „принц Алуалид никога не се е колебал да осъжда Ал Кайда и нейните съюзници“.
Принц Турки сега оглавява изследователски институт в Рияд и пътува често до Съединените щати, където се среща с официални лица. Принц Бандар скоро беше освободен от поста си на шеф на Съвета за национална сигурност на Саудитска Арабия. Принц Турки не отговори на исканията за коментар, а принц Бандар не можа да бъде открит за коментар.
Саудитски официални лица посочиха твърденията на адвокатите на Мусауи от 2002 г., че „той страда от психотична умствена болест“, която се изразява и в „грандиозни заблуди“. Въпреки тези твърдения съдията по процеса от 2006 г. го обяви за компетентен и похвали разузнавателната му дейност преди да го осъди на доживотен затвор. Мусауи е плодовит автор на писма до съдии и в свое писмо предложи да свидетелства в проточилото се дълго дело на оцелели при атентатите от 11 септември срещу Саудитска Арабия, което доведе до неговото отлагане последния октомври. Две седмици по-късно той написа до федерален съдия в Оклахома, в което обвини принц Турки в инструктиране на саудитско официално лице да осигури бъдеще на похитителите на самолети от 11 септември. Той, също така, твърди, че съпругата на принц Бандар – принцеса Хайфа ал-Файсал, „ми даде пари“ и изпратила голяма сума на саудитските похители.
Той не даде подробности по обвиненията си, а само спомена, че е срещнал принц Турки в Норман, щата Оклахома, през 2001 г. Проверката в новинарските емисии от това време не откри никакво отразяване на визита на шефа на саудитското разузнаване в Оклахома тази година. Някои от специалистите по Саудитска Арабия отбелязват, че Мусауи и някои от похитителите бяха студенти и са могли да получат финансова подкрепа, нямаща нищо общо с плановете им за терористични атаки.
Решителният завой в саудитската антитерористична политика дойде след 2003 г., когато Ал Кайда предприе терористични атаки в кралството. „Не мисля, че Саудитска Арабия наистина разбра вътрешната заплаха, която те представляват, чак в началото на това столетие, когато имаше експлозии и те започнаха да убиват хора“, каза Фрийман. От тогава американски официални лица хвалят саудитското правителство за разбиването на екстремистите вътре в кралството и за действията по спиране финансирането на терористи от саудитски граждани. Но кралството продължи да подкрепя екстремистки групировки, различни от Ал Кайда, и да въоръжава племена, които вижда да разпространяват политиките си в Либия, Сирия и другаде. А вкъщи, традиционно религиозното ръководство на кралството продължава да популяризира и да налага строга интерпретация на исляма.
Саудитските пътища са толкова чужди на американците, колкото равенството между половете и сексуалната свобода в САЩ са за много саудитци. Културната разлика отдавна подхранва подозрения и в двете страни, въпреки тесните връзки в сферите на икономиката и сигурността, казва Томас Липман, автор на две книги за кралството. „На идеологическо ниво става дума за взаимна погнуса“, казва той. /БГНЕС
