Как да уплашим българин?

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън не се е справил с имиграцията, предадоха световните агенции. А на нас не ни остава нищо друго освен да му кажем „Предупредихме ли те?“ с този текст на Лола, който припомняме.

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на http://chuime.bg)

Скъпи Дейвид, разбрах от пресата, че в мъгливия Лондон упорито обмисляте стратегия как да уплашите българите и румънците, за да не ви залеят като цунами. Доколкото разбрах, очаквате на 1 януари 2014 година на Острова да цъфнат общо 29 милиона от нас. С което горещо ви поздравявам – явно вашата демографска статистика е по-напредничава и от тази на нашия някогашен управник мистър Тодор Живкоу. Нашите сметки са по-скромни, според тях към днешна дата в България и Румъния я има 20-22 милиона, я няма. Останалите отдавна са при вас.

Честно казано, аз лично още нямам планове къде ще карам следващата Нова година, ама щом каните… Не че много ми се идва във Великобритания, но се притеснявам да не останете разочаровани, като се събудите на 2 януари след празненствата и не заварите ни българин, ни румънец около вас. При тези високи очаквания, които създавате сега, то ще си е направо обидно да не ги уважим. А ние сме възпитани и сърдечни хора, както вече не едно и две открити писма, циркулиращи тия дни из румънско-българския нет, се опитват да ви убедят.

Прочетох из английските вестници и как точно смятате да ни стреснете и като възпитан и сърдечен човек, искам да ви помогна. Дейвид, на грешен път сте! Българин не се плаши току-така!

Всеизвестно е, че българинът се страхува само от две неща – от голям късмет и от силно течение. Сигурно не сте чували българската повогорка “Много хубаво не е на хубаво“. Тя напълно аргументира тезата ми, че подходът ви към нашего брата е дълбоко погрешен. С лошо нас не можеш да ни впечатлиш.

Казвате, ще направите кофти реклама на здравната си система. Хем е скъпа, хем е затворена за българи. Ми то и у нас е така бе, господин Камерън. Или си плащаш, или… отиваш при арменския поп! А пък в някои села и градчета здравна система даже не съществува.

Другата ви идея е да ни убеждавате, че надницата във Великобритания била мизерна. Ха-ха! За Румъния не знам, ама за България се сещам от воле за поне два завода, в които на няколко хиляди работници надниците не само са им ниски, ами даже не им ги и дават. И пак ходят на работа.

Казвате още, че наемите на Острова били непоносимо високи. Непоносимо, ако си сам. Ама ние знаем и 2 и 200. В смисъл, че можем да живеем и по 2-ма в гарсониерата, ама можем и по 200. Та ще се справим.

Вашите министри искат да ни пратят плакати, с които да ни убедят, че страната ви е в криза. Това щяло да ни уплаши.

Ама вие сериозно ли точно нас с криза ще плашите?

Че аз целия си живот в криза прекарах – имаше и преди 1989 г., само дето тогава я наричаха дефицит. Дето се казва, ние в реката живеем, вие с воден пистолет ни плашите.

Още смятате да ни разяснявате, че улиците ви не били павирани със злато. Да, ама нашите са. В моя квартал на централната улица има една дупка, дето всяка пролет я зариват, а тя всяка зима отново се отваря, защото сигурно някой краде от материала. Та ако сметна парите, които за последните 7-8 зими са потънали в тая дупка, сигурно за поне няколко златни павета ще стигнат.

А най-силният аргумент според вас, който гарантирано ще ни държи далече от родината ви, е лошото време. Ама не, наистина, колко британско! Ще ни плашите с вятър и мъгла. Виж, ако споменете нещо за течение, друга работа. Зарежете го този дъжд, говорете за Гълфстрийма. Рекламирайте го – в крайна сметка то е най-мощното течение в света. Гаранция, че нито една българска майка няма да пусне детето си да стои на такова течение.

Та, скъпи Дейвид, не се напъвайте да направите страната си по-страшна от България и Румъния. Това е обречена работа. Няма как да успеете с една-две кампании. За целта си трябват минимум няколко балкански и световни войни, един комунистически режим и 24 години преход като нашия. С лозунги такъв стаж не се наваксва.

Както вече ви издадох, освен от течение българинът се плаши и от твърде хубаво. Така че обърнете медала. Кажете някоя и друга добра дума. Поканете ни. Обещайте ни, политик сте все пак. Кажете, че ще ни вземете всичките. Усмихнете ни се широко от екрана на Би Би Си и направо ни осиновете. Гарантирайте ни, че при вас има място за всички ни и като дойдем, нищо че ще сме във Великобритания, съседите ни отгоре и отдолу пак ще са българи. Честна дума, това ще проработи много повече от всякакви ваши стратегии.

Но ако езикът не ви се обръща и по никакъв начин не можете да се насилите за една усмивка поне, то ето още няколко съвета по настоящата ви кампания, които вероятно ще имат ефект.

Примерно разкажете малко подробности за трафика. Обяснете, че във Великобритания навсякъде има камери. А не само като у нас – две на Орлов мост. Пуснете лозунг:

„Не само ще ви хванем, но и ще ви глобим!“

Това автоматично ще откаже от имиграция поне българския шофьор. Освен ако не се излъжете да споменете, че у вас се изпреварва от дясно. Така рискувате въпреки всичко да го привлечете с голяма сила. Българският шофьор обича да кара по британски.

Също така разяснете, че британците не вземат, а дават субсидите в ЕС. “Вашата надница – директно в джоба на Пайнера“, е хубав лозунг. Напишете на големи плакати колко струва малката водка в един британски бар и онагледете добре колко МАЛКА е малката водка наистина. Обявете балконинга за олимпийска дисциплина. И ако всичко това не проработи, то извадете и последния, но най-сериозен аргумент – вашето правителство. Защото, ако българинът иска да избяга от нещо, то не е от времето и дупките по улицата, а от българските политици. Но ако успеете да го убедите, че във Великобритания той няма да е спасен, защото там също управляват идиоти, може би наистина ще ви заобиколи. Честно казано, с тази кампания поне по тази точка сте на прав път.

Ах, и да не забравя… За да е успешна кампанията ви, е наложително да промените името на държавата си. Иначе кой ще й повярва, ако продължавате да се казвате ВЕЛИКОбритания? Помислете за нещо по-скромно, но отблъскващо. Идеи за ново име могат да ви дадат вестниците ви.

Хайде преосмислете стратегиите си и ако те въпреки това не проработят, ще се видим на Нова година в Лондон.

Гуд лак! Лола