Как да отключим късмета си?

Думата „късмет“ произлиза от арабски и означава това, което ни е предопределеното от съдбата. Или „късмет“ е способността на човека да привлече онези „чудеса в живота си“, които са най-благоприятни за развитието му. Някои хора вярват в него, а други – не, но за всички той е важен фактор. Ето защо в пожеланията си по празниците много често присъства изразът – „пожелавам ти късмет“. Също така, когато се започва нещо ново или преди изпит и интервю, се казва „късмет и наслука“.

Но замисляли ли сте се някога защо едни хора са изключителни късметлии, а друга крайни неудачници? А задавали ли сте си някога въпроса – защо при мен всичко става по трудния начин? Защо се получава така? На някои хора им върви като по вода, а на мен – не. И какво да направя, за да привлека късмета в моя живот?

Отговор на всичко това ни дават редица научни експерименти, които са провеждани от психолози от много страни в продължение на няколко години. Проучвани са разликите в мисленето и поведението на стотици доброволци – една част били изключителни късметлии, а друга крайни неудачници. Експериментите показват, че хората не се раждат с късмет или без късмет, а в тях се формират определени вярвания, нагласи и поведения, които ги превръщат в късметлии или неудачници. Тези поведения и нагласи на ума обаче може да се тренират и развиват така, че да донесат късмет в живота.Късметът е във всеки човек и е в следствие на възприет начин на нагласа и вярване. В книгата си „Факторът Късмет“. Ричард Уайзман казва „Промени мисленето си и ще промениш своя късмет”.

Или да обобщим:

На първо място е вярването, че си или не си късметлия. Винаги това, в което вярвате, се превръща в реалност. Ако вярвате, че сте късметлии и че късметът е с вас, то в действителност става така.

На второ място е нагласата или гледната точка. Едно събитие може да бъде разгледано и като добър късмет, и като лош късмет – зависи от къде го погледне човек.

На трето място е, че късметлиите откриват възможности навсякъде, докато неудачниците не ги забелязват и се оправдават за неуспехите си с липса на късмет.

В този ред на мисли много ми харесва и искам да споделя с вас една легенда за отхвърлените възможности, според която Бог се явява на всеки човек веднъж в живота. Все едно под каква форма – измръзнало мокро коте, просещ старец, човек, седящ спокойно на пейката до нас… И тогава късметът е подложен на карта. Той зависи от това как ще се реагира на тази „случайна“ среща. Какво ще се каже. Какво ще се направи:

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.

В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Обаче интервюто минало неуспешно и не го взели на работа.

Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват.

Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.

Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.

Животът му бил нещастен. Той починал в самота.

Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.

– Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак…

– Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.

– И за какво?

– Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти.

Ами онази жена-уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти.

Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто, за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб беше сърцето ти.

Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай…

Заслушайте се в света около вас, той ви предлага толкова възможности. И често късметът е пред очите ви, но вие го изпускате, защото мислите, че ще го намерите на друго място.