Как да не бъдем идиоти в киното
Ходенето на кино не е задължително социално действие. Някои хора ходят на кино, за да се видят с приятелите си (?), други водят целите си семейства, за да заместят с нещо по-модерно добрата стара семейна вечеря, трети искат временно любовно гнезденце. Съществувате обаче и някои странни индивиди, които ходят на кино, за да гледат филм.
Това наистина е учудващо, при положение, че филмът може да се дръпне от Zamunda, макар и с качество, което ще наложи спешен преглед при офталмолог след края на лентата. И все пак, има и такива.
Заради тях събрахме някои правила (да, знаем, че „правилата са, за да се нарушават“, но все пак…). Ако ги спазвате, няма да бъдете идиоти в киното. Е, няма да получите „бяла лястовица“ от „Господари на ефира“, но ще получите негласната благодарност на другите хора, с които споделяте преживяването „гледане на филм в кино салон“. Не е малко.
Хранене
Подобно на ходенето на кино, храненето може да е както социална, така и самотна активност. Онова, което то не трябва да бъде в киното е…шумно и смърдящо. Американските кина наложиха плюскането на пуканки като неделима част от преживяването – ОК. Всички знаем, че през първите 30 минути в салона основният звук, който се чува, е невротичното хрупане на пуканки, дори на екрана Брус Уилис да не спира да стреля по лоши хора с картечница. Нито един филм за апокалипсиса, с всичките му звукови ефекти като заливане на Ню Йорк от цунами, земетресение, което раздира земната плът, писъци на цялото население на Лос Анджелис и гърмене на атомни бомби, не е в състояние да заглуши проклетите пуканки. Но все пак…имайте милост и се ограничете до тях. Не цъкайте в киното семки, не се оригвайте на бира, не глозгайте крилца от KFC, не дояждайте от пластмасови купички гювеча от снощи. Мляскането, преглъщането и посръбването са способни да превърнат и най-хрисимия човешки Стоунхендж в хистерична буря за усмирителна риза. Особено ако продължават повече от 40 минути.
Коментарно студио
„Е тоя верно ли го направи?“, „Тя сега му казва да не ходи там, защото тя вече е разбрала, че нацистите го чакат и го предупреждава, защото обича брат му“, „Не, не, не, не го убивай, абе не го убивай бе, тъпако!“ пр. Баба ми редовно говори на героите от турските сериали, предупреждава ги, че Оня е лош, храни ги, че са гадняри, за да говорят срещу Султан Хюсе и им казва „БРАВО!“, когато дадат прошка на някой, който някога е съгрешил, но сега е станал добър. И знаете ли? Тя има пълното право да го прави, защото си гледа сериалите сама вкъщи. ВИЕ нямате право да коментирате филма на глас. Няма по-качествено утрепване на удоволствието от гледането, от това по време на момента, в който Пениуайз, танцуващият клоун, сграбчва Бевърли за гърлото, някой да възкликне: „Абе овцо, не се ли сети, че ще дойде у вас, бе?“
Демонстриране на любов
Любовта е силно чувство, така е. Хора сме. И открай време е ясно, че тийнейджърите използват тъмните кино салони, за да консумират своите мощни чувства, от които така лъха на хормони, че човек може да се задави. Всяко нещо обаче си има граница. Ако не сте тийнейджъри, защо не се задоволите да се държите за ръце по време на филма или от време на време да разменяте по някоя целомъдрена целувка по бузата? Гледката на двама възрастни, които шумно и свръхекспресивно изразяват привличането си в киното, причинява неудобство. Наистина ли не може да се целувате с език след края на филма? И ако толкова много искате да се слеете в потен, мръсен, необуздан секс, защо изобщо сте излезли от вкъщи, по дяволите?
Цистит, разстройство или каквото и да е, което налага нон стоп ходене до тоалетната
Точно си се съсредоточил да видиш какви ги върши Райън Гослинг в новия „Блейд рънър“, внимаваш дали мацката е репликант или човек и ТАМЪН преди тя да каже ключовата си реплика, погледът ти се изпълва с нечий задник. Отново. Съседът от средата на реда ходи до реструума за четърти път, откакто прожекцията е започнала.
Първо, ако имате състояние, което налага често посещение на тоалетната, не ходете на кино. Второ, ако имате състояние, което налага често посещение на тоалетната и все пак трябва да отидете на кино, не сядайте в средата на реда. И трето, ако имате състояние, което налага често посещение на тоалетната, все пак трябва да отидете на кино и все пак трябва да седнете в средата на реда, имайте предвид, че етикетът изисква по време на разминаването си с хората да им показвате предната част на организма си, а не задната. Дали това е правилно или не, няма да разсъждаваме. Но това е етикетът.
Аплодисменти
Пълен ужас. Аплодисментите в киното не са актуални още отпреди аплодисментите при приземяване на самолета. В края на седмицата ще видим как Майкъл Фасбендър в ролята на Хари Хуле, се преборва със зъл психопат, който убива жени. Сигурно ще има момент, в който ще ви идва да му изръкопляскате. Не го правете.
Краката на предната седалка
Хубава работа. Не е грях да искате да ви е комфортно, но мислите ли, че е готино за човека пред вас лицето му да се намира на сантиметри от подметките ви?
Вечните мобилни телефони
Светване на екрана, побъркващият звук за известие на Viber, звънене с летния хит, мощна вибрация, жужаща вибрация, нервно ровичкане по раници и джобове, тихо шушкане „На кино съм, по-късно ще ти се обадя“…всичко това в кино салона ви прави идиоти. Пречите, дразните, не сте готини. Хората дори сложиха надпис в началото на филма, с който ви молят да изключите мобилните си телефони. Но що пък да ги слушате, нали сте тарикати…Не сте. Идиоти сте.
