Как да не бъдем идиоти, когато ходим на театър
Театърът е светиня. Единственото живо изкуство, което се случва пред очите на неговите консуматори. И заслужава като влизаме в неговите покои, да не се държим като идиоти.
Дори когато сте попаднали в Сатиричния театър случайно, защото там ви е стоварил влакът, или сте си хванали интелигентно гадже, или сте се натресли на комедийна ширпотреба с предизвестен край, театърът като такъв заслужава най-доброто ви отношение и безспорното ви уважение.
Заради самото изкуство и заради къртовския труд на театралните артисти.
Ето няколко семпли правила, които е желателно да спазваме, когато ходим на театър:
1. Не ходим на театър по анцуг
Отдавна вече хората не слагат най-хубавите си дрехи, за да отидат на театър и макар вече така да е прието, това е тъжно. Никой няма да ви задължи да сложите смокинг или вечерна рокля в залата, но елегантното облекло е един толкова приятен реверанс към миналото, в което хората са прекарвали по няколко часа в суетничене преди да излязат и да отидат да видят най-новата постановка в града. Ок, не слагайте бомбета и фишу, но поне свалете скъсаните дънки (и облечете нещо на тяхно място, разбира се). Може да са модерни и много шик, а вие да сте широко скроена личност и арт човек, но арт не значи скъсано и провиснало. Официалните дрехи в театъра са уважение.
2. Не мърморим като досадни лельоци, щом някой иска да си стигне до мястото
Ако сте седнали на местата си в 7 без 10, а някой се опита до стигне до своето, което за зла участ е в средата на реда в 7 без 5, не започвайте да мърморите под мустак, все едно човекът ви е причинил зверски дискомфорт нарочно. Малко толерантност.
3. Не закъсняваме
Дори ако сте от патологично закъсняващите, които носят някакъв специфичен чар, когато става дума за театър, пробутвайте закъснения си на работодателите и приятелите си. Когато става дума за театър, закъснението не е нищо по-различно от груба селска проява. Не може да влизате дори две минути след началото на постановката. Разсейвате зрителите, разконцентрирате артистите, всички ви мразят. С една дума – пречите. Не го правете.
4. Изключваме звука И вибрацията на телефоните
Светла и позитивна е тенденцията все по-рядко фабричната мелодия на Samsung да ехти по време на театрални постановки. Уви, същото не може да се каже за вибрирането. Ако не знаете как да се оправяте с телефона си и не можете да му изключите и звука, и вибрацията, просто го изключете напълно. Няма нищо по-тъпо от това в средата на монолога на Хамлет въздухът да се разцепи от мощна вибрация, издаваща, че държите в чантата си високооборотен вибратор.
5. Не проверяваме какво става във Facebook
Разбирам, че изкушението да си чекнете фийда в средата на представлението е адско, но не бива да го правите. Светещото петно на Facebook-а ви в призрачно-приказната тъмнина на театралния салон е абсолютно некултурна проява на неуважение към актьорите, която трябва да се наказва със закон.
6. Не „заципваме“ и „разципваме“ чантите си, веднъж щом постановката е започнала
Преди седмица гледах „Жюли, Жан и Кристин“ в Сфумато. В момента, в който Албена Георгиева излезе на сцената, жената до мен реши, че е адски важно да измъкне нещо от чантата си, която очевидно беше нещо като мини туристическа раница с над 150 ципа. Докато зрителката успее да изрови салфетката си, актьорите вече излизаха за финален поклон. Наистина, по-добре оставете носа си да капе върху човека до вас, отколкото да продънвате ушите на цялата зала с проклетия цип.
7. Не ядем в залата
Театърът не е кино. Когато отидете да гледате „Петдесет нюанса по-тъмно“, на Дакота Джонсън и Джейми Дорнан не им пука, че хрупате пуканки и си мажете брадичката с барбекю сос за начос. Театралните актьори обаче, ако не сте забелязали, са там, пред вас. Нито те, нито останалите зрители ще изпаднат в еуфория, ако започнете тихичко да гризете солетки по време на някой драматичен монолог. Освен ако не сте диабетици и въпросът за хапване на блокче шоколад не е на живот и смърт, се въздържайте от плюскане за час и половина.
8. Не обясняваме на съседа какво се случва на уше
В театъра всичко се чува. И всеки излишен звук е с децибелите на гръм върху ламаринен покрив. Та дори да сте загрижени, че човекът, с когото сте отишли на театър не е достатъчно интелигентен, за да схване постановката, оставете го в неведение.
9. Аплодираме артистите. Задължително.
Може би не си давате сметка, но тези хора на сцената не са там за забавление. Те работят и работят тежък, изтощителен, умствен, творчески и физически труд, за да забавляват вас. Или за да ви натъжат. Или за да ви накарат да помислите. Във всеки случай, актьорите са на сцената заради своята публика. И заслужават след края на представлението да си вземат поклона. А вие да им го дадете с бурни аплодисменти.
10. Не сформираме пого пред гардероба
Моментът, в който дадена тълпа трябва да се изсипе от едно място и да се излее на друго, винаги е кризисен. Добре е обаче да запазите спокойствие след края на постановката и кротко да изчакате реда си за взимане на палта от гардероба. Това не е Lidl, че да се ръгате с лакти.
