Как банковите обири станаха нерентабилни
Първият банков обир в САЩ е регистриран в полицейските архиви на 19 март 1831 година. Макар и до ден днешен да не се знае дали е било пладнешки грабеж (служителите са били там) или обикновен обир с взлом (служителите не са били там) сумата, когато е задигната е колосална – 245 000 000$. Пачките са изчезнали от Сити Банк в Ню Йорк.
Докато за онова време плячката на банковите обирджии си е струвала потта на челото, в наши дни това лесно, бързо и нелегално забогатяване е по-скоро нерентабилно. По-скоро това углавно престъпление лежи на стари лаври и вече не си струват труда въпреки холивудския си блясък. Професията на банковия обирджия претърпява срив посредством няколко сериозни удара под кръста. Колко сериозни ли?
Според американският журналист Уили Стейли, днес „само един идиот може да се наеме да ограбва банка”.
Статистиките на ФВР показват, че за последните 8 години до 2011, банковите обири в САЩ драстично са намалели – от 7500 до 5000 на година. А що се отнася до печалбата в кеш за обирджиите – тя направо е изчезнала, като е намаляла от 77 000 000$ сумарно за година до едва 38 000 000 $. Това на практика означава, средно около 7000 $ на удар. Представете си колко остават на глава от бандата?!
Според The Wall Street Journal, още по-сериозен спад на това престъпление има през 2012 година. Ежегодната статистика на ФБР показва, са регистрирани 3870 банкови обира за цялата година. Само за сведение през 1991 година са били ограбени почти 9 400 банки в САЩ.
Причините за изчезването на банковите обири са няколко, твърдят експерти от ранга на Дон Коукър. Той самият смята, че това се дължи на по-добрата охрана на клоновете, бариерите пред гишетата, външните камери, по-строгите наказания за това престъпление и, което е най- оскърбително за някогашните банкови престъпници – пачките вече не са в самите банкови институции.
През 2009 година статистиката на ФБР показва, че средно „приходите” от един тараш на банка възлизат на около 4000 долара. Тази „печалба” е по-голяма от печалбата на всеки друг не-банков обир, от който средно се присвояват към 1200 $.
Но това няма как да бъде достатъчна мотивация за изпечените крадци. За капак бедата за ветераните в бранша не свършва до тук – трябва задължително да вземем под внимание едни голям враг на кеша навсякъде по света-инфлацията. Както казва журналистът Уили Стейли „ Движейки се по историческата ос на забележителните банкови и инкасови обири, може да се види как стойността на доларите се изпарява пред очите ти”.
D’oh!, би казал анимационния герой Хоумър Симпсън. Това на практика означава, че всичките прясно присвоени с кръв (понякога) и пот на челото парички ще отидат, нека да видим – за оръжия, маски и куршуми – което в днешни дни ще струва около 4 442 $.
И така, какви са перспективите пред един готов на риск банков обирджия, когато това, за което той жадува – лесните пари – не са чак толкова лесни за докопване от банковия офис. Тогава банковият крадец ще се насочи директно към нова цел – мястото, където е истинският паричен поток – онлайн.
Средният годишен оборот на компютърните престъпници, придобит от присвояване на акаунти и пароли, кражба на лични данни и така нататък възлиза на колосалната сума от над 100 билиона долара, и това е само за територията на САЩ.
И какво излиза – най-драматичното, вдъхновяващо Холивуд углавно престъпление, което носи със себе си адреналина на скоковете през гишетата и изчезване за 60 секунди е демоде, въпреки, че кражбите като цяло никога няма да излязат от мода.
Как банковите обири станаха нерентабилни
Първият банков обир в САЩ е регистриран в полицейските архиви на 19 март 1831 година. Макар и до ден днешен да не се знае дали е било пладнешки грабеж (служителите са били там) или обикновен обир с взлом (служителите не са били там) сумата, когато е задигната е колосална – 245 000 000$. Пачките са изчезнали от Сити Банк в Ню Йорк.
Докато за онова време плячката на банковите обирджии си е струвала потта на челото, в наши дни това лесно, бързо и нелегално забогатяване е по-скоро нерентабилно. По-скоро това углавно престъпление лежи на стари лаври и вече не си струват труда въпреки холивудския си блясък. Професията на банковия обирджия претърпява срив посредством няколко сериозни удара под кръста. Колко сериозни ли?
Според американският журналист Уили Стейли, днес „само един идиот може да се наеме да ограбва банка”.
Статистиките на ФВР показват, че за последните 8 години до 2011, банковите обири в САЩ драстично са намалели – от 7500 до 5000 на година. А що се отнася до печалбата в кеш за обирджиите – тя направо е изчезнала, като е намаляла от 77 000 000$ сумарно за година до едва 38 000 000 $. Това на практика означава, средно около 7000 $ на удар. Представете си колко остават на глава от бандата?!
Според The Wall Street Journal, още по-сериозен спад на това престъпление има през 2012 година. Ежегодната статистика на ФБР показва, са регистрирани 3870 банкови обира за цялата година. Само за сведение през 1991 година са били ограбени почти 9 400 банки в САЩ.
Причините за изчезването на банковите обири са няколко, твърдят експерти от ранга на Дон Коукър. Той самият смята, че това се дължи на по-добрата охрана на клоновете, бариерите пред гишетата, външните камери, по-строгите наказания за това престъпление и, което е най- оскърбително за някогашните банкови престъпници – пачките вече не са в самите банкови институции.
През 2009 година статистиката на ФБР показва, че средно „приходите” от един тараш на банка възлизат на около 4000 долара. Тази „печалба” е по-голяма от печалбата на всеки друг не-банков обир, от който средно се присвояват към 1200 $.
Но това няма как да бъде достатъчна мотивация за изпечените крадци. За капак бедата за ветераните в бранша не свършва до тук – трябва задължително да вземем под внимание едни голям враг на кеша навсякъде по света-инфлацията. Както казва журналистът Уили Стейли „ Движейки се по историческата ос на забележителните банкови и инкасови обири, може да се види как стойността на доларите се изпарява пред очите ти”.
D’oh!, би казал анимационния герой Хоумър Симпсън. Това на практика означава, че всичките прясно присвоени с кръв (понякога) и пот на челото парички ще отидат, нека да видим – за оръжия, маски и куршуми – което в днешни дни ще струва около 4 442 $.
И така, какви са перспективите пред един готов на риск банков обирджия, когато това, за което той жадува – лесните пари – не са чак толкова лесни за докопване от банковия офис. Тогава банковият крадец ще се насочи директно към нова цел – мястото, където е истинският паричен поток – онлайн.
Средният годишен оборот на компютърните престъпници, придобит от присвояване на акаунти и пароли, кражба на лични данни и така нататък възлиза на колосалната сума от над 100 билиона долара, и това е само за територията на САЩ.
И какво излиза – най-драматичното, вдъхновяващо Холивуд углавно престъпление, което носи със себе си адреналина на скоковете през гишетата и изчезване за 60 секунди е демоде, въпреки, че кражбите като цяло никога няма да излязат от мода.
