Кърмолчета в оазиса

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Cтройна, току-що фризирана и видимо добре наспала се майка се усмихва на искрящо от чистота тихо детенце. Слънцето огрява окосената ливада в двора, лек, добре насочен ветрец развява дрехите, изпрани с вълшебен прах за пране, в дезинфенкцираната като американско интензивно кухня са се случили кулинарни чудеса. Идилия. Cut! Ако вярвате, че подобна сцена съществува, най-вероятно вярвате и че има хапче, с което се отслабва, кренвирш, който е от шунка, и бърз кредит, който е на далавера.

В реалността тази сцена изглежда съвсем различно.

Майката в повечето случаи е още във фазата, в която любезни съседки подхвърлят: “О, вече второто е на път?” (Отговорът е поглед, прерязващ гръклян, последван от сърцераздирателен рев и бърсане на сополи в пелената на кърмачето). Косата… е, да, няма да задълбаваме. Сенките под очите стигат до около коленете, а детето в скута не е искрящо чисто и най-вече – НЕ Е ТИХО. В реалния живот лек ветрец няма, а прането никога не съхне, кухнята прилича на място за инквизиции, в което жертвите са буйствали, преди да ги разфасоват, а кулинарните чудеса започват и свършват с пюре от моркови. Пюре от моркови в хладилника, пюре от моркови на масата, пюре от моркови около мивката, пюре от моркови зад мивката, пюре от моркови по стената, пюре от моркови върху единствената нелекьосана блуза, върху документите за кандидатстване за работа и отчета…

Пюрето от моркови има магическото свойство да изскача изненадващо дори години по-късно от неочаквани места като официалните гащи от сватбата и ракията на дедо – и двете заключени като скъпи сувенири в скрина. Намирала съм късче морков даже в кутийка със зъбки и бебешки кичур (както знаем, родителите и серийните убийци колекционират едни и същи неща). А веднъж се чудих и какво ли пък съм пратила по пощата на редакцията, след като в хладилника намерих чернова от една статия. Надявам се да е било поне нещо от входа, а не от изхода… Та с две думи искам да кажа, че животът на майката не е като от реклама.

И единственото ѝ спасение понякога е молът. Онази лъскава, чиста, отоплена сграда, в която по пода няма пищящи играчки, купища дрехи, мръсни чинии и пелени, а на всичкото отгоре е пълно с възрастни хора, говорещи с пълни изречения!

Разбира се, молът е цел само в случай, че на клетата майка ѝ е омръзнало от великолепните градинки, които във всеки български град са нацвъкани на сто метра една от друга, няма бездомни кучета и бълхи в тях, пейките са с духалки за подгряване на майчините задници, пясъчниците не предлагат фасове, акита и спринцовки, катерушките не са тип гордостта на “Кремиковци”, тротоарите до тези градинки са широки и равни като писти за излитане, а колите не припарват до местата, предназначени за пешеходци.

Всъщност години след излизането от кърмаческата възраст продължавам да вярвам, че има два начина да забогатееш на тоя свят. Ако измислиш биберон, който не изпада от устата на детето нощем (о, каква блаженост би било това!) и гъвкава бебешка количка. Сещате ли се? Такава, която може да се провира между два джипа, опрели джанти един в друг насред тротоара, и да излиза невредима и от най-дъбокия уличен кратер. Барабар с бебето в нея.

Нещо като луноход, ма по-шик и с приставка за чаша за кафе плюс багажник, побиращ 8 пакета пелени, две кила картофи, дрехи за студено, дрехи за топло, одеялце, шише с чай, шише с мляко, шише с вода, термос за всеки случай, големи кърпички, средни кърпички, малки кърпички, три плюшени мечета, книжка, 18 биберона, половин аптека и сателитен телефон, в случай че те отвлекат.

Разбира се, всяка майка с известен опит зад гърба си е в състояние да носи натоварена с всичко това бебешка количка и на гръб, при това на високи токчета, но защо, след като има мол?

Предвид последните събития от моловете из страната обаче този оазис започва да прилича на петзвезден хотел в арабска столица. Уж всичко е луксозно и сигурно, но само до момента, в който те нападнат брадати терористи. Или бръснати бодигардове. Я някоя твърде обикновена гърда ще ги издразни, я някое твърде просташко леке от морковно пюре. Опасно си е. Затова и управителите на моловете са измислили изолатори за кърмачки. Някъде между тоалетните на добре скрито и зле проветрено място.

Бих им препоръчала да разширят тази иновация и да направят изолатори и за деца извън кърмаческата възраст. Щото малките може безсрамно да сучат, но пък големите още по-безсрамно тичат и пищят. Защо да няма изолатори за деца от 3 до 8 г. с кожени каиши, с които да ги държат мирни, и дунапрен по стените, че да е тихо? Изолатори за тийнейджъри с твърде мощни дезодоранти и емпетройки, изолатори за бавни бабички с бастуни, изолатори за зяпачи, които нищо не купуват… За инвалиди и други пречкащи се по-добре нищо да не правят, щото, ако има изолатор и за тях, ще трябва да им пазят паркингместата в гаража свободни, а това е толкова досадно. Но ако приемат тази идея, молът най-вероятно ще се превърне в онова приятно място, в което петимата граждани извън тези групи най-сетне ще могат да се разхождат необезпокоявани от неправилни гледки на гърди, бастуни, инвалидни колички и лекета от моркови.

Всеки мол – с изолатор. За кърмачки, деца, тийнейджъри, старци и други неприятни индивиди.