Йога и Пилатес – някои интересни факти, за да ги разберем и да се замислим за себе си – кои сме ние?

Боряна Канева

Йога не е религия, а наука – философия, начин на живот, култура, чрез които опознаваме себе си, за да постигнем хармония между собствените си тяло ум и душа. Защо? За да сме здрави, да се чувстваме добре и да успеем да се справяме със стреса, токсините и напрежението от забързаното ежедневие. За да можем да използваме пълноценно животът, който ни е даден и да постигнем повече. Йога е повлияла много методи и техники за здраве, движение и сила. Методът Пилатес е повлиян от йогата. Създател на този метод е Джоузеф (Йозеф) Пилатес, роден в Дюселдорф, Германия през 1880 година. Бил болнаво дете и за да преодолее заболяванията си и да укрепи здравето си, натрупал много различни знания и опит и открил метод, с който да укрепи тялото си. В пилатеса също се използват някои йогийски пози (асани), но и много различни други упражнения, при които не са от значение броят на повторенията при изпълнение, а качеството и правилността (техниката на изпълнение).

Някои упражнения в йога и пилатес могат да ви заприличат на упражнения от други спортове. Разликата е в това, че при йога съчетаваме движението с дъха и ума си, както и при Пилатес, а упражненията при Пилатес могат да бъдат повлияни от гимнастика, танци, балет или други области на спорта и изкуството.

Йогата е древна. Тя ни е завещана от хилядолетия, от нашите предци. Първите данни за произхода й са изложени и открити в старата санскритска култура на Бхарата (Индия). Но откъде и кога навлиза там?

Санскрит спада към групата арийски езици. Една теория, която е основана на много открития и доказателства сочи, че Бактрия (езерото Балкх) и Согдияна е прародината на българите.

Предшественикът на санскрит и латинските езици се счита за изчезнал, за това условно е наречен „PIE“ – Proto-Indo-European. Предполага се, че този език е бил само говорим. Дали?

Счита се, че прародителят на санскрит започва да навлиза на териториите на днешна Индия с нашествието на арийските племена – около 2000г. пр. Хр. Окончателно се оформя към 1200г. пр. Хр. И придобива завършена форма през IV-ти век пр.Хр.

Европейските езици, санскрит, хинди и др. са в една обща езикова група – групата на индо-европейските езици. Те се отличават от другите арабски и семитски езици основно по образуването на думите – корен, представки и наставки.

При санскрит има съвършена хармония между звук и смисъл, т.е. съвършенство между форма и съдържание. Как е постигнато това – това е език с максимален брой звукове, които произлизат от гърлото, предното и задното небце, зъбите и устата.

Богатството на езика се получава например, като към някои съгласни се добави звука „Х“ – кХа, дХа, джХа и т.н.

Подобна логика има и при съчетанието на звукове с гласните – рАм, хАм и т.н.
Буквата е символ на звука, а звукът е вибрация, чувство, мисъл…
Връзката между звук и смисъл може да се представи така:

Тук е мястото да погледнем човешкото тяло от няколко различни гледни точки (наука и медицина, музика, езотерика, санскритски език и история) и да го свържем със звука. Всеки нарича нещата по различен начин, но става въпрос за едно и също.

В човешкото тяло има безброй енергийни центрове. Така, както ни е трудно да разберем колко сме малки в сравнение с безкрайността на Вселената и Космоса, така също трудно можем да си представим, че органите, тъканите и връзките в човешкото тяло са безкрайни, съставени от все по-малки и по-малки части и връзките между тези части образуват отново нови по-малки елементи и това също е един безкрай… Всяка клетка в човешкото тяло е енергиен център – това се използва например при акупунктурата. Можем да си представим поне основните 7 енергийни центъра, които са свързани с основните 7 жлези с вътрешна секреция и с органите и тъканите около тях и с основните 7 тона (до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до – последният се повтаря):

Първият енергиен център се намира в основата на гръбнака, свързан е с бъбречните и надбъбречните жлези. Нарича се още „Коренна чакра“ или „Мулатхара“ – от санскрит. „Аз съм“ – свързана е с нашите „корени“ – бедра, гръбначен стълб, седалищен нерв, дебело черво, анус, кости, зъби, крака, колена, ходила, кожа, кръв, които са свързани със земята и земното притегляне. Представяме си я в червен цвят, свързваме я с тон „До“, звук „Лам“ – от санскрит. Символ – лотус с четири листенца (четири лъча – четири енергиини потока, означени с четири санскритски символи).

Вторият енергиен център се намира в средата между пъпа и срамната кост, свързан е с половите жлези. Нарича се още „Сакрална чакра“ или „Свадхиштхана“. „Аз искам“ – свързана е с нашите желания и с нашите полови органи, матка, яйчници, бъбреци, пикочен мехур, простата, които са в областта на ханша. Елемент – вода, цвят – оранжев, тон „Ре“, звук „Вам“, символ – лотус с шест листенца (шест лъча).

Третият енергиен център се намира в центъра на коремната област, свързан е с панкреаса. Нарича се още „Чакра на слънчевия сплит“ или „Манипура“. „Аз чувствам“ – свързана е с нашите чувства и със стомах, черен дроб, жлъчен мехур, слезка, част от нервната система, храносмилателна система и метаболизъм. Елемент – огън, цвят жълт, тон „Ми“, звук „Рам“, символ – лотус с десет листенца (10 лъча).

Четвъртият енергиен център се намира в центъра на гръдния кош, свързан е с тимусната жлеза. Нарича се още „Сърдечна чакра“ или „Анахат“. „Аз обичам“ – свързана е с нашата любов или с начина по който градим взаимоотношенията си, с начинът, по който се свързваме със света. В гръдния кош са разположени сърцето, белите дробове, перикард и др. Елемент – въздух (вятър), цвят – зелен, тон „Фа“, звук „Ям“, символ – лотус с 12 листенца (лъча).

Петият енергиен център се намира в областта на гръкляна и гърлото, свързан е с щитовидната и околощитовидните жлези. Това е т.н. „Гърлена чакра“ или „Вишудхи“. „Аз общувам“ – чрез този център ние комуникираме – изразяваме нашите мисли, чувства, желания или отричаме. В тази област са разположени гърлото, раменете, врата, челюстите, устната кухина, ларинкс и сливици. Елемент – етер (ефир), цвят – син, тон „Сол“, звук „Хам“, символ – лотус с 16 листенца (лъча).

Шестият енергиен център е разположен между веждите, в основата на челото. Свързан е с епифизната жлеза. Нарича се още „Челна чакра“, „Чакрата на третото око“ или „Аджна“. „Аз виждам“ – свързана е с нашата интуиция. Тук са разположени очите, ушите, носа, синусите, челото, хипоталамуса, малкият мозък и лицето. Елемент – светлина, цвят – индигово синьо, тон „Ла“, звук „Аум“, символ лотус с 2 листенца (лъча).

Седмият енергиен център е разположен на върха на главата – при фонтанелата. Свързан е с хипофизната жлеза. Някои го наричат „Теменна чакра“ – „Сахасрара“.“Аз знам“- това е свързано с нашият ум, мъдрост и духовност.Тук се намират горната част на мозъка и черепната кутия. Елемент – вселена, цвят – цикламено лилаво, тон „Си“, звук „Ом“, символ хилядолистен лотус, което се приема, като с безброй листенца (лъча).

Въпросните лъчи се наричат още нади или енергийни потоци. Счита се, че основните лъчи на основните чакри взети заедно са 50 на брой. Оказва се, че звуците в санскритската азбука отговарят точно на броя на лъчите на чакрите. А „чакра“ идва от санскрит и означава „колело“.

Някои автори, освен „зародишните“ звукове – от санскрит във връзка с чакрите, посочват и други „гласни“ или съгласни звукове, които произлизат от други, съвременни, използвани езицици. Тук има различни варианти. Например:

Първа чакра – „О“
Втора чакра – „У“
Трета чакра – „А“
Четвърта чакра – „Ей“
Пета чакра – „И“
Шеста чакра – с негласен звук „М“ или „Н“
Седма чакра – отново негласен „Нг“

Как е възможно прародителят на толкова съвършен език да е изчезнал и при това да е бил само говорим!?

Знаете ли, че правилното произношение на българската дума „Хан“ или „Кан“, всъщност е „Кхан“?

Древните българи вярвали, че притежават най-мощната и истинска вътрешна сила. Оренда е древно знание, практика, свързано с българите, старите руни и Глаголицата. Съществува геометрична фигура – ключ. Всеки старобългарски знак се вписва в нея.

Преди повече от 13 века пр. Хр. е съществувала писменост, наречена днес от изследователите „Линеар Б“. Според професор Чадуин от Университета в Кейнбридж, както и според българския професор Владимир Георгиев това е трако-пеласгийска писменост и култура.

Забележителната находка от Плиска е датирана VII-ми- IX- ти век и ако трябва да се вярва на учените твърдящи, че старите българи са само азиатци по произход, то не би трябвало да има абсолютно никаква връзка между руните изписани върху розетката и най-старата писменост на Тракия.

В действителност обаче всеки знак от старобългарският артефакт има еквивалент сред Линеарен А и Линеарен Б – древни писмености, които се предполага, че са прародителите на индо-европейските езици или т. нареченото „PIE“ – Proto-Indo-European.

Около 7000 години пр.Хр. има данни за съществуването на развита цивилизация около устието на река Инд, където всъщност се е зародила Йогата.

Малко преди това Черно море е било сладководно езеро. За това свидетелстват открити останки от организми на дъното на морето, които са сладководни. Това сладководно езеро е било център на свръх-цивилизация. Има предположение, че това са били атлантите (траките/древните българи). Поради една или друга причина ивицата земя при днешния Босфорски проток се „скъсва“ и световния океан залива териториите около до тогава сладководното езеро. И така се образува Черно море. Този „потоп“ слага край на високо развитата цивилизация на атлантите. След това, оцелели общностни групи се насочват радиално – едни на изток – днешна България, други на запад – днешна Индия и тогавашна Бактрия (около езерото Балкх) и Согдияна, което е прародината на Кубратовите българи.

Свидетелство за всичко написано до тук е откритата плоча „Мадарски конник“ в земите на днешен Афганистан, както и съществуващите днес там градове с имена Шумен, Варна и т.н.: