„Изроди!“ или как Варна преля
Тази статия не започва със „здравейте!“…
Какво здраве, като дъжд удави не един човек във Варна. Живи същества. Дъжд!… Повратният момент в преждевременно прекъснатия им живот се е оказала някоя запушена от години шахта, някой затлачен канал или пропукан бетон. В такива моменти ти се иска да приемеш всичко, защото не можеш да го промениш. Няма и как да не приемеш самата трагедия, макар на близките на им е по-тежко от всякога. Съболезнования и втрещеност. И едно силно желание да изкрещя срещу някого: „Изроди!“…
Недалеч от вкъщи се веят най-големите знамена в Европа. Два огромни пилона, губещи се в небето и струващи милиони, късащ се редовно плат, бродиран с трибагреник и звезден кръг на син фон, екзотични цветя, изсъхнали и неполивани от грандиозното откриване на „рекорда“. Дълго се говори после какви сме достойни европейци. На гол тумбак чифте байраци… В квартала зад тях улиците не са асфалтирани (освен до вилата на бившия кмет, разбира се), да не говорим за канализация или осветление. В порутения съветски паметник над знамената спят бездомници, а пред него се сбират наркомани от близкото училище. За какво са ми тия рекордни знамена?!…
Преди месец бях доброволец при гостуването на една ветроходна регата във варненското пристанище. Събитието беше важна точка от PR кампанията на настоящия кмет и той дълго говори за невероятното постижение на града. Насред дългите безсмислени речи назова Варна „морската столица на Европа“. Почувствах се столичанин на света направо… Когато нощем стоях и си говорех с моряците на вахта, около нас прибягваха стотици плъхове, угоени като свине. В морето плуваше помия. На едно състезание моряк си счупи крака, а линейката дойде след час. Настрана от всичко това, организацията беше плачевна за една столица от толкова висок ранг.
Чух, че освен за „морска“, се гласим и за столица на културата. Неотдавна видях интересна снимка – някой бе написал на земята до един масивен участък изкъртена настилка – „Варна, европейска столица на културата за 2019“. Виждал съм и снимки на бившия кмет, окачени върху клоните, маркиращи опасните дупки по централните улици. Доста уместно, бих казал! Да им имам културата… Разрешават строежи на „приятелите“ си „бизнесмени“, задръстващи плажа и Морската градина, перящи пари и дори нямащи вкус за архитектура, а исторически паметници тънат в забрава. 2000-годишен комплекс от римски бани се почиства от змиите и спринцовките на добра воля от сдружението на екскурзоводите. Добре, че поне те са културни.
Не ви искам знамената. Не искам да съм столичанин нито на морето, нито на културата. Не ме учете да съм горд европеец, българин или варненец заради тези неща. Горд съм, но от вас се срамувам. Вземете си знамената и ги продайте за асфалт. Или за отпушени канали в квартала, където деца се давят заради дъжда. Или почистете морето, където има остров от завлачен от водата боклук. Виждам го и сега и ми се повдига! Като вали си казвате: „Ще се изтече в морето, добре, че сме във Варна!“. Като натрупа сняг си казвате: „Ще се стопли, стопи и изтече в морето, добре, че сме във Варна!“. Когато срутена сграда на центъра убие човек си казвате: „Слува се“.
Изроди!…
