Изповедта на една шофьорка
Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)
Карам перфектно, даже веднъж успях да паркирам успоредно назад! Нямам никаква представа защо жените са подигравани като шофьори. Били некадърни зад волана, карали опасно, а за да паркират полско фиатче, имали нужда от паркинг с размерите на „Герена” и навигационната система на „Аполо 13”. Не знам защо е това злословие, макар че, ако съм обективна, някои детайли при шофирането ми убягват дори и на мен. Но само детайли. Забелязала съм, че когато тръгна да паркирам успоредно назад, най-късно до 40 минути около мен се събира тълпа зяпачи.
Не знам какво толкова им е интересно, сигурно не виждат често някой да се поти толкова много зад волана. Ама я и те да завъртят волана 60 пъти на едната страна и 60 пъти на другата, докато подскачат от съединителя на спирачката и обратното. Вир вода се става така, кълна се! То и околните също се уморяват да подвикват: „А наляво с волана, а надясно, а пак наляво, а пак надясно, още малко наляво, обратно, обратно, обратно, напред, стоп, назад, назад, назад, стоп, стоп, стоп, стоп, СТОП бе, мацко, не може там да паркираш, заклещи входната врата, не могат да излязат хората от блока, моля ти се…”
Аз понеже съм доста притеснителна, та цялата плуввам в пот, докато се упражняваме с помагачите. Затова на всеки пет минути ползвам чиста хавлиена кърпа, освежаващ лосион за лице, дезодорант и парфюм, след което пак се налага да се понапудря и да коригирам червилото. Това леко ги изнервя. Един пич даже веднъж ми каза: „Мацко, с твоя стил на паркиране ще си изкараш някой курорт на лечебни бани, където да си грееш потрошените от бой кокали!” Простак! То да не е въпрос само на мускули? Задното успоредно си иска и яко математика, а аз винаги съм я мразела. Примерно, като съм с голфа, всеки ми вика, че няма проблеми да паркирам в дупката, освободена току-що от някой „Хамър”. На мен все още ми изглежда невъзможен тоя фокус, обаче математиката казва: МОЖЕ!
Добре, признавам си, че затруднения изпитвах дори и с паркирането на детската количка. Даже с количката за покупки в супера предизвиквам задръстване, колчем почна да маневрирам. Затова си имам основно правило. Паркирам само напред. Карам, докато намеря място, достатъчно широко, за да мога да вляза без маневри. Или докато ми свърши бензинът. Всъщност аз дори веднъж успях да паркирам задно успоредно. На изпита за шофьорска книжка. Тъкмо бях подминала свободното място за паркиране, но видях, че в магазина до него има страшни блузки. И се върнах да ги видя. Та си паркирах от раз.
Това буквално шашна изпитващия. Преди това го бях докарала до астматичен пристъп с опитите ми да направя обратен завой на един жп прелез. Тъкмо щях да пресека релсите и видях, че от другата страна на пътя има адски много знаци. Това триъгълни, това кръгли, четвъртити, червени, че и сини… Толкова се шашнах, че реших веднага да се върна. Инструкторът крещи, изпитващият пъхти, някакъв влак свири… Добре че бях аз, да ги спася. Когато има сериозна опасност, съм забелязала, че мъжете бързо се предават. Та затова накрая, като паркирах така умело, катаджията зяпна и вика: „Вие – пъшка той драматично като Дарт Вейдър и си пръска с флакон в устата – преди малко се опитахте да ни убиете. Както и още поне дузина шофьори на пътя и пешеходци. Струва ми се, че не познавате знаците. Нито веднъж не дадохте предимство. Минахте през пешеходната зона. Карате насред града със 120 км/час и дори говорихте два пъти по телефона! За бога, да не си въобразявате, че сте шофьор на маршрутка? Това е учебна кола!” После обаче ми даде книжката и ме накара да се закълна, че ще карам само на село. Не му се щеше, ама вече беше взел прасенцето от тати.
Но аз карам в града. Ходя с колата на работа. Практично е, защото мога да се гримирам в нея. Нагласила съм си страничните огледала така, че да мога да си виждам и двата профила. Нанасянето на грим си е изкуство! До офиса имам точно 11 светофара. Напълно достатъчно за един приличен грим. На първия почиствам с тоалетно мляко и нанасям маска. Държа я 7-8 минути, докато стигна до следващия светофар. Там я почиствам и тонизирам с вода за лице. Слагам леко кремче. Масажирам го с едни специални потупвания около очите, за да нямам бръчки. Обикновено това ми отнема време и се налага да пропусна един-два зелени сигнала. Но не се притеснявам. Само тия простаци зад мен много ми пречат. Какво скачат по тия клаксони, не мога да разбера. Музиканти!
Гримирането по светофарите се усложни, откакто карам детето на детска градина, защото с едната ръка държа червилото, а с другата му подавам бисквити. Или вода. Или хлебче. Или книжка. Или пак бисквити. Обаче вече мога да карам без ръце, като придържам волана с коляно. Не съм се научила да завивам така, но пък имам един маршрут, по който почти не се налага да правя завои до градината. Още не са ме глобили. Макар че често ме гонят едни със сирени, ма не катаджии. Май са пилотни коли за самолети. На детето му е много забавно, даже събота и неделя ме кара да ходим там: „Мамо, чичо гони, иииууу, иииууу.” Но и да успеят да ме спрат някой път, не се притеснявам. Така бързо успявам да се разрева, че досега нито една точка от талона не са ми взели. Даже и като паркирах в подлеза на ЦУМ, ги размекнах, накрая даже ме закараха с пилотка до вкъщи!
Но иначе карам перфектно. Страхотен шофьор съм и не слизам от голфа. Не, наистина не ми е ясно защо другите толкова мрънкат срещу жените зад волана!
