Изборите в САЩ пропуснаха всички големи предизвикателства

Томас Фрийдман, в. „Ню Йорк Таймс“

Проведохме безсмислени избори в средата на мандата. Никога не са били харчени толкова много пари с толкова малко мисъл за твърде променливото бъдеще.

Какво щяхме да обсъждаме, ако имахме сериозни избори? Какво ще кажете за най-големите предизвикателства, пред които сме изправени днес – устойчивостта на нашите трудещи се, околната среда и институциите. Защо това е най-голямото предизвикателство? Защото светът се развива бързо. Трите най-големи сили в света – пазара, Майката природа и закона на Мур, се развиват наистина бързо по едно и също време. Пазарът, т.е. глобализацията, обвързва икономиките по-силно от всякога, превръщайки нашите трудещи се, изобретатели и пазари в много повече взаимообвързани и изложени на глобалните тенденции без стени, които да ги защитават.

Законът на Мур, теорията, че скоростта и влиянието на микрочиповете ще се удвояват на всеки две години, както пишат Андрю Макафий и Ерик Бринджолфсън в книгата им „Втората машинна ера“, „увеличава толкова неумолимо влиянието на софтуера, компютрите и роботите, че сега те заменят много от традиционните работни места за белите и сините якички и в същото време разкриват нови, всички изискващи повече умения.

А бързото увеличаване на въглеродния диоксид в нашата атмосфера, влошаването на околната среда и обезлесяването заради нарастването на населението на земята, единственият дом, който имаме, дестабилизират екосистемите на Майката природа по-бързо.

Накратко ние сме по средата на три „климатични промени“ едновременно – една дигитална, една екологична, една геоикономическа. Поради това силни държави са подложени на натиск, слаби се разпадат, а американците се тревожат, че никой няма бързо решение за намаляване на безпокойството им. И са прави. Единственото решение включва големи, трудни неща, които могат да бъдат изградени само заедно с течение на времето – устойчива инфраструктура, достъпни здравни грижи, повече нови компании и възможности за квалификация за нова работа през целия живот, имиграционна политика, която привлича таланти, устойчива околна среда, управляем дълг и ръководни институции, приспособени към новата скорост.

Ще кажете, че това е само теория? Наистина ли? Погледнете един аспект в една страна: Майката природа в Бразилия. На 24 октомври Ройтерс съобщи следното от Сао Пауло: „Най-големият и богат град в Южна Америка може да остане без вода до средата на ноември, ако скоро не завали. Сао Пауло, бразилският мегаград с 20 милиона души население, страда от най-тежката си суша в последните 80 години, а ключови резервоари, които снабдяват града, пресъхнаха след необичайно суха година“. Какво ще кажете? Сао Пауло остава без вода? Да.

Жозе Мария Кардосо да Силва, бразилец и висш съветник в „Консервейшън интернешънъл“, обяснява: „Сушата удари терен, който беше лишен от 80% от естествената си гора покрай водохранилището Серра да Кантарейра, което захранва шест изкуствени резервоара, обслужващи Сао Пауло. Кантарейра осигурява близо половината от водата на Сао Пауло. Горите и водохранилищата бяха заменени от земеделски ниви, пасища и евкалиптови плантации. Така че днес тръбите и резервоарите, които събират водата, все още са на място, но природната инфраструктура от гори и водохранилища беше тежко засегната. Сушата показа всичко това.

„Естествените гори действат като гигантски гъби, като изсмукват дъжд и постепенно го освобождават в потоци. Те също така защитават реките и поддържат качеството на водата, като намаляват утайката и филтрират замърсителите. Загубата на гори в Кантарейра намали качеството на водата и промени сезонните водни потоци, намалявайки устойчивостта на цялата система срещу крайни климатични събития“, казва Да Силва. Системата Кантарейра падна под 12% от капацитета си.

За съжаление обезлесяването се увеличи при новопреизбраната президентка на Бразилия Дилма Русеф, но това също не беше особен проблем на изборите в страната. Ройтерс цитира Антонио Нобре, водещ климатолог в Националния институт за космически изследвания в Бразилия, който казва, че „глобалното затопляне и обезлесяването на Амазония променят климата в региона, като намаляват драстично освобождаването на милиарди литри вода от тропическите дървета“. „Влажността, която идва от Амазония във формата на облаци пара, ние ги наричаме „летящи реки“, намаля драстично, допринасяйки за бедственото положение, в което живеем днес“, допълва Нобре.

Пол Гилдинг, австралийски еколог и автор на книгата „Голямото разрушение“, изпрати имейл от Бразилия, в който казва, че липсата на сериозен отговор от Бразилия „затвърждава убеждението ми, че няма да отговорим на големите глобални проблеми, докато те не ударят икономиката. Трудно е да си представим по-силен пример от град с 20 милиона души без вода. И въпреки явната заплаха основният отговор е „надяваме се да завали“. Защо такова отричане? Защото последиците от приемането са толкова значителни и ние знаем в сърцата си, че няма връщане назад, след като престанем да отричаме. Това ще изисква страната да се изправи пред спешната необходимост от спиране, а не забавяне на обезлесяването“ и „нуждата да се подготви за рисковете, които носят климатичните промени“.

Когато промените в пазара, Майката природа и закона на Мур се развиват толкова бързо едновременно, възможностите и натискът са в изобилие. Някой ден ще имаме избори за това как да ги смекчим, използваме и да се приспособим към тях, избори за по-устойчива Америка и американци. Някой ден. /БГНЕС