Автор: Георги Готев
Не зная дали и у нас са гледали първия дебат на четиримата основни кандидати за шеф на комисията – Мартин Шулц, Жан-Клод Юнкер, Ги Верхофстадт и Ска Келер. Социалист, дясноцентрист, либерал и по-млада от тях зелена политичка водеха дебат в понеделник, застанали един до друг. В историята на ЕС такова чудо се случва за първи път. Жалко, че петият кандидат, левичарят Алексис Ципрас, не се яви. Той няма да спечели, но със сигурност би казал по-провокативни неща от тримата мъже, които се виждат седнали на стола на Барозу и затова много внимават да са „политически коректни“. Чух, че Ципрас не се явил, защото дебатът беше на английски, език, който лидерът на Сириза не владеел достатъчно добре.
Дебатът продължи 90 минути, колкото един футболен мач. И както често става във футбола, отборите много внимаваха да не си вкарат гол. Защото мачът е „купен“, в смисъл, че кандидатите знаят, че утре ще правят коалиция със съперника, и затова не бива да го унижават.
Всеки кандидат показа умения да дриблира, без никой друг да се опита да му отнеме топката. По българските телевизии чувам, че Верхофстадт бил спечелил дебата. Не мисля така. Гласувал съм за него преди пет години, тоест съм пристрастен. Тогава четях неговите книги, в които открих съмишленик федералист, вярващ в силен ЕС. Но не го познавах добре. Сега виждам колко е хлъзгав и го хващам в непоследователност, „корекция“ на позициите и дори в лъжа, с което наистина стои начело в сравнение със съперниците си. Преди месеци той беше организирал дебат в Европарламента, за да разобличи медийната концентрация в България. А сега се готви да приеме концентратора в обятията си.
Не съм се отказал от мечтата за силен ЕС, но начело с Верхофстадт той няма да се получи.
Понеже непрекъснато им слушам посланията, никой не каза нищо ново, с изключение на Юнкер, който в едно изречение резюмира положението на ЕС в света. Зависими сме от САЩ за интернет и от Русия за енергията, каза той простичко. Само че зависимостта на ЕС е и в областта на външната политика, защото САЩ напълно монополизираха преговорите около Украйна и обезличиха ролята на ЕС. Иначе Юнкер изглеждаше прекалено спокоен и някак индиферентен. Бившият люксембургски премиер е страстен пушач, може би беше прекалил с любимите си цигари.
Темата ми е за европейския тон. Той липсва у нас, защото ние водим политически битки, които не позволяват да се изграждат мостове. Предизборната обстановка у нас е отровна, всъщност обстановката е отровна и във всички останали периоди. Андрей Райчев каза преди дни, че БСП и ГЕРБ би трябвало да сключат политическо споразумение за съвместно управление с възможно най-широка основа – „който иска да влиза, и дано това донесе нещо на България“. Ако ГЕРБ и БСП са заедно в едно правителство, по-малко ще се краде, каза Райчев.
Този път съм съгласен с него. Сегашните коалиционни партньори на БСП в никакъв случай не са по-добри. За съжаление, ДПС се е превърна в сила, която подрива държавността в България. Дали е от лакомия или е добре премислена стратегия, аз не знам, но примери не липсват, за да се обоснове и конспиративна теория. Стига вече двама се карат, трети печели. Класическата десница и левица в Германия и в Белгия намериха воля да осигурят политическа стабилност в едно нестабилно време. В още по-голяма степен това е нужно на България.
Нещо повече. Едно „конституционно“ мнозинство, подобно на това в Унгария и даже по-добро, понеже не би залитало в крайности, може да създаде обстановка на доверие от страна на кредитори и инвеститори. А тя е безкрайно необходима, за да може най-сетне България да започне да произвежда и да даде работа на огромна част от населението й, което безделничи, мизерства и се маргинализира. Другата важна тема е подобряването на имиджа на България, защото лошото име директно води към икономически упадък.
Не на последно място, при голяма коалиция никой няма да може да обвинява българското правителство, че провежда проруска или проамериканска политика. Ако огромното мнозинство в парламента се е съгласило за определени неща, това могат да бъдат само национални позиции.
Алтернатива, разбира се, има – да се допусне Цензурата също да бъде „Солунска митница“ и да доограбва и доразрушава каквото е останало, независимо дали големият коалиционен партньор е БСП или ГЕРБ. Цензурата и ДПС имат общи корени, общи задачи и общи кукловоди.
Европарламентът се готви да изолира подобни партии и да изгради широк съюз на проевропейска основа. И на нас ни трябва нещо такова, няма значение, че противниците му ще го наричат иронично „Отечествен фронт“.