Игра на шах на две дъски

Бисер Манолов www.bissermanolov.com

Навремето имаше един изключително популярен филм, по един също толкова изключителен роман – „Уморените коне ги убиват, нали?“ на режисьора Сидни Полак.

Действието се развива по време на Голямата депресия и в него се разказва за един танцов маратон с награда от 1500 долара. Главната героиня е толкова разочарована от неуспеха в маратона и безпътицата в живота си, че предлага на своя партньор да я убие. Аз бих перифразирал заглавието така: „Троянските коне ги убиват, нали?“ Защо започвам коментара си по този начин?

Ципрас беше на посещение в Москва за среща с Путин. Мнозина от анализаторите гадаят за какво са си говорили двамата лидери. Европа е силно изнервена, с изключително ниска степен на търпимост по „гръцкия казус“. Както подчерта един анализатор: „Надявам се, че Ципрас и Путин ще си говорят най-вече за времето и за спорт.“

Сигурно е случайно, че тази среща се провежда непосредствено преди падежа на първата дължима от Гърция сума към МВФ. Още по-случайно изглежда, че тази среща съвпада

с провеждания в Будапеща енергиен форум,

в който участват външните министри на Гърция, Македония, Сърбия, Унгария и Турция, посветен на партньорското им сътрудничество с Русия по отношение на проекта „Турски поток“.

Най-вероятно и това е случайно. Това, което със сигурност не е случайно, е спасяването на Гърция от тотален фалит през 2010 г. с финансовата инжекция в размер на 240 млрд. евро с водещата роля на Европа.

Ципрас страшно много обича да се пазари, но не го може. Между другото финансовият министър Варуфакис вече определено започва да ми става симпатичен. Преди няколко дни той заяви категорично, че мястото на Гърция е единствено и само в Европа. Той вижда решението на гръцките проблеми в рамките на европейското семейство.

Под никаква форма Варуфакис не предвижда директно искане за финансова помощ от Москва. Силно се надявам, че той е искрен в тази си позиция. Виктор Орбан вече показа как се играе шах на две дъски, но с един цар. Чудя се обаче, когато застане пред Владимир Путин, дали се чувства като цар? В Европа, в условията на демокрация, можеш да се чувстваш както си искаш – системата го позволява. Но зад пределите на Русия такова чувство може да ти бъде позволено единствено и само ако те считат за кон.

Кон, но от Троя. Няма никакво съмнение, че Ципрас бе на посещение в Москва

в разработването на план „Б“.

Част от този план е и претенцията на Гърция спрямо Германия за компенсации от над 300 млрд. долара от времето на Втората световна война. Не бих си позволил абсолютно никакви волни коментари по темата. Няма съмнение, че страданието на гръцкия народ по това време е било титанично. Доколко реалистично обаче е искането на каквито и да е средства от Русия? Бих казал, че това е една опасна илюзия. Според анализ на Световната банка през 2015 г. руската икономика ще се свие с близо 4%. За влошаването на руската икономика международните санкции имат доста спорен ефект. Най-голяма тежест обаче има резкият спад на цените на петрола на международните пазари, а така също и рязкото „пресъхване“ на преки чуждестранни инвестиции в руската икономика.

Разбира се, че Русия е далеч от състоянието на „финансова суша“, тъй като нивото й на валутни резерви е малко под 400 млрд. долара. В този ред на мисли Гърция трудно може да получи някакъв „руски кеш“. Определено в стремежа си да се хареса на Путин Ципрас многократно заяви, че е категорично против европейското участие в санкциите. Той ще се опита да договори отпадане на реципрочни руски санкции спрямо експорта на гръцки плодове и зеленчуци.

Официалните власти в Берлин реагираха хладно

на така поднесената новина. Те телеграфно споменаха, че това са нормални двустранни спогодби. В гръцката преса се появиха някои твърдения, че едва ли не Русия може тотално да измести европейската помощ. Това ли искат гърците наистина? Едва ли. Като реален бонус единственото, което Ципрас може да получи, е намаляване на цената на руския газ за Гърция. В момента южните ни съседи плащат 300 долара за хиляда кубически метра. Европа предвижда да коментира размера и продължителността на санкциите спрямо Русия през месец юни. Ще се получи доста странно, ако те бъдат отменени, а Гърция вече е направила своя грешен ход. Да, играта на шах едновременно на две дъски крие множество рискове. Само за информация – преди месец италианският премиер Матео Ренци отказа среща с президента Путин. Ципрас му отиде на крака. Знаете, че се ходи „на крака“ при някого, когато искаш нещо, даже и това да е пакетирано като „дипломатическа визита“.

Смятам, че България изключително правилно е позиционирала външната си политика. Да, ние търпим определено щети, но показахме безкомпромисно европейската си идентичност и предсказуемост. Повярвайте ми, че от тази наша позиция ще дойдат и дивидентите. Русия предвижда пусков срок за „Турски поток“ в края на 2016 година. От Анкара обаче заявиха, че този срок е твърде оптимистичен. На срещата в Будапеща представителите на Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Унгария не биха могли да постигнат нищо конкретно. Нееднократно руснаците заявиха, че техният ангажимент по отношение на „Турски поток“ е до турско-гръцката граница. Оттам нататък всичко е в ръцете на Европейския съюз. Това е една от причините, поради която считам, че последователната външна политика на България няма да бъде пренебрегната и в края на краищата газопроводът към Европа ще премине през родна територия. Още повече че това е и икономическата логика на проекта.

По време на срещата между Путин и Виктор Орбан бе представена карта на държавите, през които ще преминава „Турски поток“ към Европа. България, разбира се, че не фигурираше в нея. Да, получаваме „братско“ наказание за принципната си политика, че „Южен поток“ трябваше да бъде в съответствие с Третия енергиен пакет. Истината обаче е, че „пилците се броят наесен“. Аз оставам силно позитивен по отношение на това, че страната ни ще бъде на газовата карта на Европа. Затова обаче е необходимо изключително активно политическо лоби в Брюксел. Играта с „троянските коне“ не я можем. Тези, които я играят в момента, ще попаднат в трапа и с двата крака много скоро. Както написах по-горе: „Троянските коне ги убиват, нали?“

Истината обаче е, че „пилците се броят наесен“.