Хилари Клинтън отглежда теменужки
Първа дама в периода 1993-2001, сенатор от Ню Йорк (2001-2009), държавен секретар (2009-2013), Хилари Клинтън безспорно е най-опитният кандидат-президент в тазгодишната надпревара в САЩ. Но също така е и един от най-неодобряваните претенденти в историята. Според проучване на NBC 60% от американците “не я харесват” или “я мразят”.
Всъщност тазгодишната президентска надпревара зад Океана ще е уникална по рода си – и двамата предполагаеми кандидати, Клинтън и Тръмп, събират недоверие по-голямо от 50%. И докато при републиканеца Тръмп това може да бъде лесно обяснено с многобройни причини – от расистките и сексистките му изказвания до липсата на каквато и да е компетентност по голяма част от въпросите с национално значение (преди време той заяви, че разбира от външна политика, защото организира конкурса Мис Вселена), при Хилари ситуацията е доста озадачаваща. Тя е едновременно толкова компетентна и толкова нехаресвана, че понякога се чудя дали не е родена в Драгалевци.
За да си обясним неприязънта на мнозина към потенциалната първа в историята жена президент, трябва да се спрем на няколко момента от нейната биография:
Аферата “Люински”
Аферата на президента Бил Клинтън, която доведе и до опит за импийчмънт през 2001-ва, сякаш бе позабравена, докато Доналд Тръмп в познатия си стил не реши да върне призраците от миналото, като обвини Хилари, че е виновна за сексуалните престъпления на мъжа си. Тя отказа коментар по темата, но вероятно ще й се наложи да отговори в предстоящите дебати, защото източници твърдят, че републиканецът планира именно това да е едно от основните му оръжия, с които да атакува своята конкурентка. Кампанията на Тръмп буди толкова много асоциации с българската жълта преса, че току виж някой “експерт” обяви госпожа Клинтън за гей.
Дипломат номер 1
Хилари Клинтън бе държавен секретар, който определено будеше респект. Нима някой може да забрави колко уплашен остана премиерът Борисов от нейната прическата при посещението й в София? Освен срещата с Борисов обаче, тя участва и в други доста важни процеси и решения от световно значение. В историята ще остане споразумението с Русия, което държавният секретар тогава постигна, въпреки острия й тон към Кремлин. На 2 май 2011 г. пък Америка затвори една сериозна глава в новата си история – Осама Бин Ладен бе екзекутиран, а в операцията мина под зоркия поглед на президента Обама и дясната му ръка Клинтън. Като заговорихме за екзекуции, Муамар Кадафи бе убит след свалянето му от власт през 2011 г. вследствие на съвместна операция на НАТО. Интервенцията в Либия е позната и с името “Войната на Хилари”. Одобрението към решителността и непреклонността на Клинтън бе голямо, но точно като набедения й от мен за братовчед, Иван Костов, тя не е безгрешна и допусна няколко фала, които впоследствие се отразиха негативно върху образа и репутацията й.
Бенгази
Датата е 11 септември 2012. Група ислямисти нападат посолството на САЩ в Бенгази и убиват четирима служители, сред които и посланика Кристофър Стивънс. Републиканците обвиняват администрацията на Обама, че не е реагирала достатъчно бързо и адекватно. Критиката във връзка с атентата съвпада и с президентската кампания, в която Обама се бори за втори мандат срещу Мит Ромни. Клинтън поема пълна отговорност за трагедията и така прехвърля топката върху себе си, защитавайки кандидат-президентската двойка Обама-Байдън. Случаят излиза от полето на общественото внимание до 2014 година, когато все по-усилено се говори, че Хилари ще се кандидатира за президент. Републиканците подемат нова акция и създават специална комисия за разследване на случая. През октомври миналата година бившия секретар Клинтън бе разпитвана 11 часа във връзка със случая в Бенгази. Целият шум около трагедията бе и първият сериозен удар върху нейната кампания и доведе до сериозен спад на доверието. Същата комисия изисква и цялата кореспонденция на държавния департамент по това време, което започва и прословутия скандал с имейлите на Хилари.
Имейлите
След гореспоменатото искане за предаване на цялата кореспонденция на Департамента в това време, става ясно, че Клинтън е използвала личен имейл сървър за тази цел. Нейната позиция е категорична: “Получих разрешение от Държавния департамент”. Впоследствие тя настоява всичките имейли от частния й сървър да станат обществено достояние. Тя добавя, че не е изпращала класифицирана информация през личния си имейл акаунт. Всъщност статутът на част от информацията е бил променен постфактум. Все още текат няколко разследвания по случая, които надали ще подведат под отговорност Клинтън, но целият казус бива доста умело използван от републиканците и свързаните с тях медии. В кампанията срещу Клинтън се включват и WikiLeaks, които започват да публикуват част от имейлите.
И докато изброените до тук скандали са до голяма част плод на медийно раздухване и Agenda Setting, то следващите няколко наистина проблематичните моменти биха приключили мигновено политическите амбиции на Клинтън, ако беше дошъл Царя.
Фондацията “Клинтън”
Фондацията на Бил, Хилъри и дъщеря им Челси Клинтън се занимава с подпомагане на здравни и образователни инициативи. През годините тя е набрала около 2 милиарда долара. Сума, пред която “Бъдеще на България” на Елена Костова изглежда като благотворителен базар в училище за закупуване на нова дъска за кабинета по химия. Основният проблем с фондацията е, че част от финансирането й идва от донори извън границите на САЩ. А също така, че за немалка част от инициативите, информация относно произхода на средствата не е обществено достъпна. Добре.. ако не ви звучи толкова страшно… един от големите дарители е… ДЖОРДЖ СОРОС.
Шегата настрана, средствата на семейство Клинтън имат директна връзка с тяхната популярност и политическо влияние. Малко повече прозрачност няма да навреди.
Бърни Сандърс
Бърни Сандърс е личността, която на моменти изглеждаше, че може успешно да спъне Клинтън по пътя към Белия дом. Донякъде, той напомня на Барак Обама през 2008-ма – мотивиран, привличащ младите, обявяващ се за независим и последователен в политическите си възгледи. Последното е другият препъни камък при Клинтън – от войната в Ирак до брака между еднополови, нейните позиции по немалко въпроси са доста непостоянни. Но да се върнем на Бърни – той притежава онова качество, което привлича младите хора – идеализъм. Безплатно здравеопазване за всички, по-високи данъци за богатите. Образът е ясен и добре познат. В крайна сметка в т.нар. сблъсък между промяната и статуквото, надви статуквото в лицето на Клинтън, но вредата, която Сандърс нанесе е осезаема. Социалистът не само постави под съмнение ролята й като подходящ и изобщо избираем кандидат, но и покрай него се създаде едно “партизанско” движение от предимно млади избиратели, които са напълно убедени, че най-лошото нещо, което може да се случи на Америка, е именно Хилари да стане президент. Нагледно това се вижда много добре в социалните мрежи, където ненавистта към нея е повсеместна. Това движение можеше да бъде спряно още в зародиш, но тук стигаме до най-големия проблем:
Кампанията
Когато говорим за образа на Хилари Клинтън сред американското общество, трябва да обърнем внимание на следната статистика: Проследявайки графиката на Хъфингтън пост, популярността на Клинтън в периода 2011-2012 достига рекордните 60% и държи стабилно ниво над 50% до началото на кампанията. Още когато Барак Обама бе преизбран през 2012-та, започна да се говори за неговия наследник и тя бе най-спряганото име. Но за да бъде това възможно, трябваше методът на комуникации между нея и избирателите да бъде променен, за да не се повтори грешката от предишните избори 2008-ма. Тогава в първичните избори на демократите до последно Клинтън и Обама се бореха за номинацията, но докато неговата кампания акцентираше на промяната и позитивизма, нейният подход беше поставянето под съмнение на компетентността на конкурента й. Сега, кампанията й отново ражда абсурдни моменти, които сериозно подриват имиджа й и водят до това, някои да предричат победа на Тръмп на есен. Първо, Сандърс и Тръмп конструират цялата си платформа около това, че независими и че не са част от системата. Линия, по която се опита да тръгне Хилари, заявявайки че е независимо ново лице. Опорна точка, която граничи с абсурда. Наскоро тя реши директно да се противопостави на Тръмп като използва своята биография и компетенции като основа. Реч, за която получи овации.
Разбира се, има и аспекти, които кампанията е трудно да коригира. Колкото и нелепо да звучи, един основен проблем на Клинтън е нейният тембър, но той е присъщ и на драгалевските й роднини. А и надали е нещо, което може да загуби избори, за разлика от лутането между PR стратегии, което води до преекспониране на качества, агресивно представяне на образа й в прекалено позитивна и “перфектна” светлина и комични ситуации. В едно радиопредаване например, чиято основна публика за тъмнокожи, тя заяви, че нещото, което винаги носи в чантата е лют сос (стереотип за тъмнокожите е, че консумират лют сос с всяко хранене).
Именно такива фалове дават трибуна на популизма на Доналд Тръмп, чието достигане до републиканската номинация все още остава мистерия за много. Но ако тенденцията се запази, опасността за компетентната и опитна Хилари да потърси ново амплоа като лаборант е реална.
