Гривната

Умна, красива, весела, направо ангел!

Как се запознах с нея?

Служител съм в една компания за видеонаблюдение, а тя имаше абонамент. Беснееше, защото крадци бяха влизали в дома и, а нашите хора този път се бяха издънили и закъсняли. Крещеше пред гишето докато пишеше оплакването, което в общи линии бе срещу всички. Драскаше върху грешките си с химикалката и после отново пишеше върху задрасканото. След като тотално замаца всичко, поиска ми нова бланка и така стигна до три мастилени картини. И презцялото време не млъкваше, настояваше, измисляше нови правила и нови варианти. Уволни ме поне два пъти.

Но аз бях доволен – тя беше прекрасна и ухаеше на божествен парфюм. В очите ми – тя все пак бе един ангел.

Започнахме да излизаме. Макар и рядко, поради моите безкрайни дежурства. Но се радвах като малко дете на всяка една уговорена и състояла се среща.

И ето – разхождаме се с моя ангел в един МОЛ. Аз бях на седмото небе. Гледахме витрините, питахме се един друг кое ни харесва, кое не, обсъждаме дребните детайли. Телефона ми завибрира в джоба. Докато мислех дали да приема обаждането от работата, тя влезе в един бижутериен магазин. Казах им, че сега не мога да говоря и бутнах летящата врата подир нея. Хванах я за ръката и прошепнах в ухото и:

– „Скъпа, не нося пари, в момента няма как да ти купя нещо, нека да дойдем тук друг път, а?“.

Носът ми ухаеше на парфюма й.

А тя ми прошепна в отговор:

– “ Естествено, аз просто обичам като всяка жена да гледам камъчета и пръстенчета! Ще поразгледам и си тръгваме, когато имаме пари – пак ще наминем, ОК?„.

Облекчено казах – „ОК“.

Разглеждаше, мереше, сменяше всякакви пръстенчета. После напръстите и заблестяха златни халки.

След минути бяхме на дупликатите на златни гривни, после на верижките.

Пристъпях от крак на крак, в крайна сметка реших да излеза за да се обадя в работата. Последно на вратата я чух, че започна да избира обеци за майка си, защото Коледа не била далече, а и щяло да има много опашки, суетене, тарапана.

Меренето безкрайно се проточи. Продължаваше послучай наближаващия рожден ден на леля си. Общо взето, цял час измъчваше продавачите и мен. Накрая изстрадалите бижутери и опаковаха две еднакви пликчета с не много скъпи гривни: едната бе за майка и, а другата за лелята.

Вечеряхме в ресторанта на третия етаж, после я изпратих с такси.

Във входа беше изгоряла крушката и се целунахме само на лунната светлина. Стискаше ръката ми, а това бе божествено.

„Ще ми дадеш ли пликовете с подаръците?“ Подадох и торбичките.

„Хахаха, сега ще ми дадеш ли и моя подарък?“ – изсмя се тя.

„Какъв подарък?“.

Пъхнах инстинктивно ръката си в джоба на коженото сако. Напипах стара квитанция при теглене от банкомат, билет и нещо металическо хладно. Извадих го и ми се подкосиха краката – беше гривна! При това с бая едри камъни! Дори в тъмното виждах, че е скъпа. По дяволите, как се е оказала там?!

Цялата вечер ми мина пред очите като на кино лента. Разбрах как се е оказала там.

Разбрах всичко.

Чух вратата на асансьора да се хлопва някъде по високите етажи.

Тръгнах в тъмното без посока да си търся такси. Заваля дъжд. Изкълчих си глезена.

И повече не я видях.

Беше хубава и ухаеше прекрасно.

Николай Крижитски