Барбара Везел, Дойче Веле.
Много политици в Европейската комисия и Европейския парламент искат да прекратят дебатите за вероятното излизане на Гърция от еврозоната. Спекулациите на тази тема само нажежават обстановката, смятат те.
Разсъжденията на тема излизане на Гърция от еврозоната не са много разумни, защото възможния Grexit /дума образувана от Greece и Exit и означаваща излизане на Гърция от еврозоната/ прекалено скъпо ще струва на останалите страни от ЕС, смята лидерът на парламентарната група на либералите в ЕП, белгиецът Ги Верхофстад. Той е подготвил стряскаща статистика. Например, Ирландия и Португалия, които излязоха от кризата, правейки големи жертви, ще трябва да отделят съответно по 3 и 6 милиарда евро.
Испанската част от гръцкия дълг би достигнала 29 милиарда – това сериозно би разклатило позициите на правителството в Мадрид, което е много загрижено заради собствените си икономически проблеми. Но списъкът с ужаси продължава: Италия – 44 милиарда евро, Франция – 49 милиарда, Германия – между 66 и 80 милиарда евро. Относно немският принос икономистите още не са постигнали единство, иронично добавя Ги Верхофстад.
Дамоклев меч
Той би предпочел да води парламентарни дискусии за икономическия растеж и инвестициите в Евросъюза, но през последните дни по никакъв начин не може да се избегне темата: „А какво ще се случи с Гърция?“. Над всеки дебат за оздравяването на европейската икономика като дамоклев меч виси Grexit, а това е последното от което в момента се нуждае сега Европа, възмущава се бившият белгийски премиер. Та нали подобни разговори могат да доведат и до нова европейска криза, самата идея да се обсъжда тази тема е глупава.
Що се отнася до Гърция, то там всичко това само укрепва антиевропейските настроения. В края на краищата намесата в гръцките избори може да доведе точно до този резултат, от който всички се страхуват – до победа на лявата партия СИРИЗА. Но какво ще се случи, ако лидерът на коалицията на радикалната левица Алексис Ципрас наистина спре да плаща дълговете и скъса споразуменията с ЕС? За това лидерът на либералите в ЕП отказва да говори. Според данните от допитванията до общественото мнение, 75% от гърците искат еврото да остане. „Така че ние не трябва да им казваме: Махайте се. Трябва да им кажем: Вие трябва да продължите договорените реформи, голяма част от които не сте започнали“, подчертава Верхофстад.
Още по-крайно се изказва на темата Grexit заместник-председателят на Еврокомисията Юрки Катайнен: „Не ни трябват подобни разговори, сплотеността – това е принципът на Евросъюза. Новите страни се приветстват, старите – остават“. Той не е убеден, че слуховете и размислите за приемливостта на излизането на Гърция от еврозоната наистина идват от германското правителство. „Подобни спекулации не ни носят нищо положително“, твърди Катайнен. На гърците трябва да бъде предоставена свобода да изберат своя политически път, смята европейският комисар по финанси. Макар че и той посочва, че независимо от принципите на демокрацията, Гърция трябва да продължи програмата с реформи.
Не трябва да се шантажира ЕС
Освен всичко казано по-горе, самата процедура за излизането от еврозоната не е предвидена законодателно – такава е официалната позиция на ЕК, разпространена тази седмица. Ако се появят проблеми, например в областта на събирането на данъците или борба с корупцията, те просто трябва да се решат. Шумотевицата около еврозоната само трови атмосферата, убеден е финландският еврокомисар. Тя само отблъсква инвеститорите, от които Брюксел толкова много се нуждае днес. И дори ако днес евтиното евро стимулира износа, „ние повече от всичко се нуждаем от стабилност“, настоява Катайнен.
Евродепутатът от баварския Християн-социален съюз /ХСС/ Маркус Фербер предпазливо подкрепя позицията на Берлин: „Ако Гърция реши да избере друг политически курс, ако за нея се окаже непосилно да носи тежестта на еврото, тогава би трябвало да има някаква възможност…“. Фербер също се старае да не използва забранената дума Grexit.
Той обаче сочи раздвоеното обществено мнение в Европа. Германия със загриженост следи събитията в Гърция, а германските данъкоплатци въобще не са готови да носят отговорност за политическите решения на гръцките избиратели. Едновременно с това на европейско ниво се задава въпроса, а ще издържи ли днес ЕС изпита за единство.
Що се отнася до ново опрощаване на гръцкия дълг, за което настояват представителите на партията СИРИЗА, то депутатът от ХСС напомня за онези 100 милиарда евро, които вече са опростени на Атина и че остатъкът от дълга е разпределен между държавите от ЕС. Според Фербер, не трябва да се изпращат погрешни сигнали от типа на „трябва да си по-твърд по време на преговорите, и тогава можеш и да не си плащаш“, защото и останалите страни могат да решат да последват гръцкия пример и да не си връщат дълговете. ЕС не може да си позволи да бъде шантажиран. А солидарността не е еднопосочна улица и този, който моли за помощ трябва да даде нещо в замяна. /БГНЕС