Грешно ли е да харесваш добро изкуство от лоши хора?

Живеем във време, в което много идоли от различни сфери на изкуството рухнаха под тежестта на собствените си извратени желания. Но… не, това не е поредната статия на тема „Виновен ли е наистина Харви Уайнстийн”.

Това е статия за метъл, изкуство и метъл изкуство.

Дори не е необходимо да слушате метъл, за да сте подочули името Тим Ламбисис – вокалист на калифорнийската метълкор банда AS I LAY DYING. През май 2014-а Тим бе осъден на 6 години затвор, след като, подтикнат от стероиден гняв и параноя, плати на мним наемен убиец (полицай под прикритие) да убие жена му. Само две години и половина по-късно, обаче, Тим бе пуснат предсрочно от затвора, а днес (08.06.2018) пусна нов сингъл с AS I LAY DYING. Групата дори е в същия състав, в който беше и преди Тим да влезе зад решетките, И макар че останалите членове го осъдиха за действията му, разграничиха се от него и по нищо не личеше, че ще му простят… вече явно са му простили.

Сингълът доведе до много полярни мнения сред метъл феновете и най-вече сред феновете на групата. Едни обявяват бойкот, други са щастливи, че любимата им група отново прави музика, а трети още са обидени на Тим, задето ги лъжеше, че все още е християнин (пък той вече не бил, а просто се правел, защото на християни се продавало по-лесно). Статистиката обаче показва, че 99% от хората, гледали официалното видео към песента, са доволни от видяното и чутото. Само че значи ли това, че тези 99% прощават на Тим, или смятат престъплението му за маловажно? Трябва ли и аз да се чувствам виновен, задето харесвам “My Own Grave” и не мога да спра да си пея припева ѝ? Ако си купя бъдещия албум на групата – ще подкрепя ли така един потенциален убиец? Ами ако просто много обичам музиката им?

В този ред на мисли, след това, което са направили съответните хора, трябва ли…

… да спра да се смея на брилянтния хумор на Луи СК?

… да спра да гледам филми с Кевин Спейси, Морган Фрийман и Дъстин Хофман?

… да спра да харесвам Карваджо, задето е убил човек през XVII век?

… да спра да чета Хемингуей, задето е неглижирал семейството си?

… да оплюя „Лолита”, от която много си личи, че Набоков е бил педофил?

… да оплюя култовата режисьорка Лени Рифенщал (защото е била нацистка)?

… да развея свастика, ако намирам картина на Хитлер („Виенска опера”) за хубава?

… израелският композитор Даниел Баренбойм да спре да свири Вагнер?

… или който и да е да спре да слуша R Kelly, задето… всъщност – отговорът винаги е „Да, трябва да спреш да слушаш R Kelly, а най-добре никога да не започваш”. И да не беше опикал онова момиче, отговорът щеше да е същият.

Майтапът настрана – изкуството е олицетворение на вътрешния свят на човека и точно затова понякога е толкова трудно да го свържем с това, което артистът всъщност представлява наяве. Изкуството и моралът са две различни неща, затова и поставянето им в едно уравнение не може да доведе до прост отговор, точно както не можеш да изчислиш двоен интеграл от думата „асперж”. Защото за изкуството е лесно, но и неправилно да се казва „харесва ми” и „не ми харесва” – то е изкуство и неговата цел не е да ти харесва или не, а да те накара да почувстваш нещо. Но дори да стигнем до „харесва ми” и „не ми харесва” – да, харесвам As I Lay Dying дори след това, което Тим направи. И не, не харесвам хора, които поръчват убийството на жените си, пък били те и опиянени от стероиден гняв и параноя. Просто в случая тези двама души – творецът и разрушителят – са една и съща личност.

В подкрепа на тази теза вероятно може да ми помогне и споменатият преди малко голям израелски композитор Даниел Баренбойм. Той казва за Вагнер, че може и да е бил антисемит, но не е написал и една антисемитска нота. И това е така, защото, както по всичко личи, изкуството, макар и дело на човека, е някак… отвъд човешкото. Затова не всеки се интересува от изкуство, не всеки го разбира, не всеки го усеща и не всеки го влече един и същ вид. Затова сега феновете на R Kelly сигурно си припяват „Ай билийв ай кен флаааай!” и пишат гневен коментар „То па к’ва е тая музика, някакви откачени само крещят, авторът да се застреля!”, а аз си пускам “My Own Grave” за 50-и път днес.