Гражданинът #КОЙ

Ирен Филева, http://irenfileva.wordpress.com/

Гражданинът с имунитета не е Гражданинът Кейн.
Сезонът не е 1940/41-ва, само повторението е фарс.
Като всяко повторение.
Кейн казва : Не мисля, че с една дума може да се опише човешки живот.
У нас гражданинът #КОЙ рядко говори, докато адвокатите Му го описват с една цифра /33/ и разнообразни думички по една – успял, корпулентен, сатанизиран.

Когато се ражда Гражданинът Кейн, авторът е само на 26, женен, развден и баща на на едно дете.
Кейн казва : Устата ми е винаги запушена от тази сребърна лъжица.
Нашенецът трудно произнася : Ще се види, че нямам нищо общо с КТБ. Както нямаше нищо общо с офшорната медийна собственост. Но и за двете внесе закон.
И е прав, с каквото се захване, нищо не се вижда, освен дирята на разни имунитети.

Гражданинът Кейн казва : На този свят има само един човек, който може да каже какво да правя, и това съм аз…
У нас гражданинът мълчи и не казва #КОЙ му казва какво да прави.

Според Кейн : Достатъчно голямо заглавие прави всяка новина голяма.Изобщо не е сигурно, че корпулентният е гледал филма и си е записвал репликите. Със сигурност пише големи, често и текстовете и иска хората да мислят, …каквото аз им кажа да мислят.
Кейн и #КОЙ са единодушни в едно, искат да бъдат : Всичко, което Вие мразите.

Оригиналът е медийния магнат и мегаломан Чарлс Фостър Кейн, ерзацът е #КОЙТО е слушал идеалистичния проект за служба на обществото, но си е бил безскрупулен преследвач на власт и облаги от малък. Не е станал после.

Докато през 1989 година си мислехме, че рушим стените, Гражданинът Кейн е в първата група произведения, селектирани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.

Филмът е по действителен случай и не донася очакваните пари. Печели двайсеина години по-късно от всичките усилия на действителния медиен магнат да не разрешава във вестниците му да се пише за филма, подкупва и разпространителите да не го прожектират.
Разните неприятни неща за обществата могат да се убиват и с филми.
Някъде по света…

А каква ще бъде думата, която произнесе нашенският ерзац не се знае. Дали репортер ще се юрне да гадае за значението на rosebud( розова пъпка) или там, каквото каже последно пред онази с косата е твърде рано да се каже.

Сигурно е обаче едно. Няма да имаме филм за него.
Дори по някаква случайност да имаме, ще трябва да чакаме поне двадесетина години …
А промяната и историята гарантират, че историята се повтаря като фарс. И освен това няма пари.
Има и избрани журналисти, близки до империята, които сутрин се карат по телевизорите, че било гадно сутрин да се показват парите за тоалетна хартия на депутатите. Медите раздухват лицемерие.
А могат просто да показват филма.

Може даже да опитат и в сутрешните часове. Дори и с откъси.
Новините продължават 24 часа на ден.