Горко ѝ на обединена Европа, ако малкото камъче Гърция успее да преобърне френско-германския впряг на ЕС, коментира Бертолд Колер на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Когато се решаваше дали Гърция да влезе в еврозоната, трезви гласове предупреждаваха, че това не е добра идея. Нейните привърженици обаче извадиха какви ли не контрааргументи – от Платон до режима на гръцките полковници. Основният обаче гласеше: какво толкова може да ни навреди приемът на една малка страна от периферията на Европа, която произвежда едва 2 процента от общия европейски БВП?
Никой тогава не си е и помислял, че един ден Гърция ще хвърли ЕС в една от най-тежките му кризи и ще вбие клин сред страните от Общността. Точно това обаче се случва в момента. На всички възможни политически нива се спори разгорещено по въпроса какво да се прави с тази икономически и политически банкрутирала държава: това е тема №1 на партийните сбирки на управляващите партии в Германия, на заседанията на еврогрупата, на срещите между Париж и Берлин.
Гръцката криза е като гъбична инфекция, която дълго време тлееше само под повърхността. Сега обаче заплашва да обхване целия организъм, а най-големи поражения ще претърпят може би френско-германските отношения. Берлин и Париж често са били на различно мнение, но в крайна сметка винаги са успявали да се разберат по най-важните въпроси. В сегашната криза обаче, в която залогът е много по-голям от съдбата на една малка държава в европейската периферия, пространството за компромиси застрашително се смалява.
Сред управляващите партии в Германия расте съпротивата срещу стария модел за овладяване на кризи, при който проблемите в ЕС се решават с (германски) пари. Тази съпротива е междувременно толкова силна, че канцлерката Меркел вече не може да я игнорира. Лидерът на германските социалдемократи също вече осъзна, че вечната солидарност с гърците не отеква добре сред избирателите.
В хода на гръцката криза европейската политика на Германия стана по-германска, а тази на Франция – по-френска. Конфликтът между европейския Север и европейския Юг преминава както през самата Франция, така и през тъй важните за Европа френско-германски отношения. Това трябва да ни тревожи много повече от съдбата на една Гърция. Горко ѝ на обединена Европа, ако двете водещи сили в ЕС – Германия и Франция – не дърпат въжето в една посока.