shareit

Градските тревни площи – красота или храна

| от |

Юлия Кръстева

Темата за тревата е много дълга, толкова, че за затревяването и отглеждането на тревните площи има много текстове, на нея са посветени цели книги. В тях подробно се описват видове, начини на отглеждане, специфики при изграждане или поддържане на тревата като тревен килим. И това е съвсем разбираемо. Тревните площи са един от основните структурни и вегетативни елементи на градинските и паркови терени в или извън градската среда. Точно защото тяхното значение е многостранно като се започне от контрола върху микроклимата и се стигне до класическата роля на тревния килим да служи като основен фон и хоризонтална база за разполагане на различните компоненти от парковата композиция, различни автори пишат своите различни твърдения за оптималните начини да постигнем исканите резултати за нашия тревен килим.

Когато изграждаме едно екстериорно пространство, съдържащо тревна площ, то определено е едно от най-привлекателните места за почивка, размисъл или просто въргаляне на хладно в горещите месеци, независимо дали е в двора на къщата ни или в парка, близо до града. За да е красива и здрава тревата в тази площ, обаче за нея трябва да полагаме някои грижи, взависимост от нейния вид, място и предназначение, както препоръчват специалистите. Случва се от време навреме да придадем повече тежест на препоръката на съседа или някой местен разбирач, който има хубава овощна градина и то понеже и тревата и овошката все е градина, та за това.

Един от най-често срещаните митове е, че тревата не изисква много усилия за поддръжка. Грешка. Голяма. Заради това твърдение доста хора затревяват своите площи и след време установяват, че май нещо не е както трябва. Хубавият тревен килим изисква ужасно много грижи.

Вторият популярен мит е, че ако площта се затреви с готови тревни чимове „слагаш и забравяш”. Забравяш я, ама и тя теб те забравя. Може би този мит е тръгнал от начина на подреждане, който наподобява подреждането на плочки, само че тия конкретно плочки изискват грижа. Това, че подреждаме нарязани парчета отгледана трева, заедно с всички нейни структурни елементи, не я прави по-малко жива от колкото би била тревата, засята със семена.

Градските тревни площи са един от най-важните елементи на зелените пространства. Може да ги видите в парковете и градинките или като разделител на пешеходната от транспортната комуникация или пък на покрива на сградата отсреща. Навсякъде те могат да носят на жителите и гостите на града добро настроение или както нерядко се среща препитание.

DSC_0303

В близкото минало честа практика е била общинските администрации да пестят като сключват сделки със стопаните на някои видове копитни животни за поддръжка на тревните площи. Такива са били дори площите в идеалния център на столицата. Сделката е била съвсем простичка. Стопанин, който редовно коси тревата в дадена площ, да я прибира и употребява както намери за добре, стига това да не се случва на общински терен. Така със сеното те хранели животните си, а Общината не плащала за косачи. Чиста работа за всички страни. От години насам тази практика вече я няма, но споменът за нея не е точно изчезнал. Все още стопаните на тревопасни животни си набавят сено от градските тревни площи, понякога от т.нар. представителни тревни площи, без изобщо да се интересуват какво представлява мястото след като те са минали от там. За тях е важно какво качество храна ще набавят за своя добитък. А това понякога е особено ужасна гледка. Има случаи, в които косачите оставят окосената трева върху площта за да изсъхне преди да си я вземат. За полезност и естетика тук нищо няма да кажа. Ако случайно други минат от там и я приберат започва страшна олелия, едва ли не начало на междуфамилна война, понякога е скандал, прерастващ в словестна битка на расова основа или каквото друго дойде. И понеже е така – никой не им пипа тревата, нито окосената, нито неокосената. Какво като е на булеварда, в градинката пред болницата или на входа на спортната зала. „Да дойдат да си я косят и да си нямаме разправии” е така добре позната реплика от местните, наети по „временната заетост” служители. И как да е иначе? Навремето е имало система. Тя е работила добре. После дали някой се е опитал да я прекрати или с течение на времето е загубила важността си, и постепенно се е преобразила – не мога да кажа. Факт е, че за днешните стопани на животни (които навярно не би трябвало да живеят в града),условията от някогашните сделки са запомнени само в част „употребява както намери за добре”.

 
 
Коментарите са изключени за Градските тревни площи – красота или храна