Георги Ангелов: Цената на кризата в КТБ – предварителна оценка

Все още нямаме достатъчно информация и статистически данни за точна оценка, но можем да направим груби и приблизителни изчисления за разходите по справянето с КТБ.

1. Първи вариант – спасяване само на гарантираните влогове (до 100 хиляди евро на човек)
По неофициална информация гарантираните влогове в КТБ са около 3.5 милиарда лева – т.е. толкова трябва да бъдат дадени от фонда за гарантиране на влоговете и държавата. След това държавата и фонда ще получат приходите от реализацията на активите на КТБ (ценни книжа, сгради, добри кредити, лоши кредити и т.н.). В КТБ има около 1.8 милиарда лева „добри“ кредити, плюс държавни ценни книжа за около 500 млн.лв., от неясните 3.5 милиарда кредити също могат да се събере някакъв процент. При около 30% събираемост на „неясните“ кредити държавата и фондът ще си възстановят горе-долу всички пари вложени за гарантиране на влоговете.

2. Втори вариант – спасяване на всички депозити, които не са свързани с мажоритарния акционер
Към края на март депозитите в КТБ са в размер на 6.1 милиарда лева (4.5 милиарда на домакинства, 1.6 милиарда фирми), има и 231 милиона облигации, които според мен не би трябвало да се броят за депозит. Чуваме, че в паниката са изтеглени 1 милиард лева депозити, т.е. в банката остават 5.1 милиарда лева депозити. От тях известна част са депозити на свързани лица, които няма да се спасяват (например, БТК има 140 млн.лв). Т.е. общата сума на депозитите за спасяване е под 5 милиарда лева (едва ли е под 4.5 милиарда лв).

Колко биха били разходите? Тръгваме от числото 3.5 милиарда лева „неясни“ кредити, за които не може да се прецени състоянието. Да кажем, че това е „дупката“, която трябва да се запълни. Първо губят парите си акционерите (621 милиона), после следват облигации и подчинен срочен дълг (общо 430 милиона), както и депозити на свързани фирми (няколкостотин милиона). Т.е. поне 1.2 милиарда лева от загубите се покриват по този начин – т.е. остава над 2 милиарда лева „дупка“. Част от нея ще се покрие от събирането на лошите кредити – поне 20% (700 млн.лв.) може да се събере и от най-лошите кредити, особено ако имат обезпечения. Но това е недостатъчно – за да се покрият всички разходи е необходимо да се съберат поне 60% от тези 3.5 милиарда лева „неясни“ кредити.

С други думи, при варианта за пълно спасяване на всички депозити крайният разход на държавата ще зависи от процента на събраните „неясни“ кредити – при 20% загубите ще са 1.5 милиарда, при 30% са 1.2 милиарда, а при 60% няма да има загуби.

Но и това не е всичко – остава въпросът за разпределението на загубите между държавния бюджет и фонда за гарантиране на влоговете (който се финансира от банките).

В крайна сметка, за да има минимална тежест за данъкоплатците при покриване на всички депозити, трябва да се постигне поне 60% събираемост на „неясните“ кредити, орязване на депозитите на максимален брой свързани фирми и/или част от загубите да се прехвърлят на фонда за гарантиране на влоговете.