Георги Ангелов: Слуховете за фалит са преувеличени, но проблем с бюджета има

Коментар на Георги Ангелов, старши икономист, Институт „Отворено общество“ за в. Сега

Изпълнението на бюджета – една скучна тема за повечето хора през по-голяма част от времето – изведнъж стана център на политическия дебат. Както винаги при такава политизация, се стигна до крайни и абсолютно несъвместими мнения. От едната страна се хвърлят словесни „бомби“ за „фалит“ и „катастрофа“, а от другата страна се твърди, че няма абсолютно никакъв проблем с бюджета и той ще се изпълни точно както е заложен в закона. Отделно допълнително напрежение поражда и 3-милиардният външен заем, който правителството планира да вземе след броени седмици. Какво показват фактите и къде е реалността в тази дебат?

Илюстрация по повод на твърденията колко добри са данните за бюджет 2014 Накратко, данните не са добри. pic.twitter.com/lZY7K93hNU

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 10, 2014

Да започнем отзад напред – с външния заем. Той е част от заложените в бюджета 4.4 милиарда лева заеми, които правителството планира да емитира тази година, за да рефинансира стари дългове и да покрие бюджетния дефицит. В този смисъл заемът вече многократно е обсъждан и дискутиран – още от внасянето на бюджета през есента на миналата година. Ясно е, че сумата можеше да е далеч по-малка, ако се бяха случили някакви реформи за подобряване на ефективността на разходите, за повишаване на събираемостта, за разведряване на инвестиционния климат. Ясно е също, че ключовите избори за европарламент бяха фокусирали изцяло вниманието на правителството и парламента, поради което нито една от тези реформи не беше на дневен ред. Размерът на заема е отражение на политическия „бизнес цикъл“ и липсата на воля за реформи.

Не по-малко важен е обаче въпросът с момента на издаване на заема. Факт е, че повечето анализатори посочиха ранната пролет като най-добър „сезон“ за емисия на дълг. Тогава външната среда беше благоприятна, данните за бюджета бяха отлични, а политическата стабилност изглеждаше… далеч по-стабилно. Както личи от стенограмите на правителството, министърът на финансите Петър Чобанов и вицепремиерът Даниела Бобева също подкрепяха това становище за издаване на дълг по-рано. Но премиерът еднолично отложи емисията за след изборите (можем да се досетим, че БСП вероятно са настояли за това, за да не пречи призракът на заема на предизборните им прояви). Във всеки случай политиката отново се намеси и попречи да се вземе най-професионално издържаното решение.

Сега не просто правителството е силно разклатено, данните за бюджета са по-лоши, проблемите на енергетиката и железниците са далеч по-големи и видими, но и се очаква евентуално понижение на рейтинга на страната. Това ще затрудни и оскъпи емисията дълг – остава ни само да се надяваме, че няма да е твърде много.

Въобще, политиката измести държавническия поглед. Правителството отлага реформи, увеличава дефицити и забавя дългови емисии с цел решаване на политически проблеми преди изборите (не че това им помогна!). Сега явно е редът на опозицията да използва темата в своя полза – но не ще и дума, че правителството много й улесни работата с отказа си от навременни решения и отлагане на всичко за след изборите.

Нека погледнем и какво се случва с бюджета. Още в първите два-три месеца данните показваха растящи проблеми, но все пак беше началото на годината, а дефицитът беше под контрол, сравним с нивата от миналата година. През април всичко това се промени. Първо, вече имаме данни за бюджетното изпълнение за четири месеца, а това е една трета от годината. Второ, имаме данни за фискалния резерв в БНБ до края на май и първите дни на юни, т.е. за почти половин година. И трето, дефицитът вече въобще не изглежда сравним с миналогодишния. И всичко това се случи през април, когато се плащат годишните данъци и обикновено се отчита голямо подобрение.

Април винаги е месец с голям бюджетен излишък, който компенсира традиционните дефицити от началото на годината, когато приходите са ниски. През миналата година, например, април отбеляза над половин милиард лева излишък, с което покри повечето дефицити от предходните месеци. През тази година такова нещо няма – едва 10 милиона подобрение в дефицита през април. С други думи, натрупаните от началото на годината дефицити не бяха покрити, а си останаха. За май ситуацията изглежда дори по-зле, тъй като депозираният фискален резерв е намалял с над 200 милиона лева, т.е. през май има отново сериозен дефицит. За януари-април дефицитът се е повишил с 200% на годишна основа!

Отделно знаем, че повечето разходи и дефицити се натрупват през второто полугодие – тогава ще трябва да се плащат и 500-те милиона от Фонда за инвестиции в регионите, допълнителните разходи за МВР и други министерства, повишените пенсии и т.н. Миналата година служебното правителство остави на изпроводяк бюджетен излишък за първите пет месеца, а през второто полугодие беше натрупан дефицит от 1.5 милиарда лева. Тази година вървим с около милиард лева дефицит още през първите пет месеца, така че изглежда доста вероятно при сегашната тенденция дефицитът да надхвърли значително миналогодишния. Т.е. съдейки по бюджетното салдо, бюджетната цел ще бъде надскочена с близо един милиард лева.

Георги Кадиев, който е депутат от БСП и бивш заместник-министър на финансите, изчисли, че бюджетните приходи изостават от програмата с 613.1 милиона лева за първите пет месеца. Според него за цялата година неизпълнението ще възлезе на 700-800 милиона лева, съответно с толкова ще се влоши дефицитът. Г-н Кадиев явно има предварителни данни за май, които не са публикувани, но можем да се опитаме да направим аналогично изчисление на база на данните до април, официално оповестени от Министерството на финансите.

През 2013 г. бяха събрани 22.37 милиарда лева данъчни приходи, докато за 2014 г. са планирани 24.33 милиарда лева. С други думи, заложеното увеличение е близо 2 милиарда лева (по-точно 1.96 милиарда), което се равнява на 8.8% растеж. През януари-април данъчните приходи са се увеличили само със 123 милиона лева, т.е. увеличение от 1.7%. Според правителството част от обяснението са възстановените ДДС и акцизи, както и базовия ефект – еднократни приходи в началото на миналата година, като общата сума е в размер на 190 милиона лева. Ако включим тези приспособявания в изчисленията, растежът на данъчните приходи става 4.4% на сравнима база. Отново далеч по-ниско от заложеното за цялата година.

Ако работим със суровите данни, за първите четири месеца, неизпълнението на плана за приходите е 524 милиона лева.

Ако направим приспособяванията, описани по-горе, неизпълнението пак е голямо – 318 милиона лева. Тогава колко би било неизпълнението за цялата година? При запазване на сегашната тенденция, дори при всички уговорки за еднократни ефекти, можем да очакваме 1.1 милиарда лева неизпълнение за цялата 2014 г. Дори да включим някакви положителни ефекти от таксата върху зелената енергия и обратното начисляване на ДДС, сумата едва ли ще спадне под 800-900 милиона.

Депутати от БСП обясняват, че приходите тази година са сравними с миналогодишните като процент. Тази година за януари-април били събрани 30.5%, докато миналата – 30.4%. Може да звучи успокояващо, но всъщност изчислението е на база на погрешни данни. Това изчисление е направено на база на прогнозни данни за бюджет 2013, а тези прогнози изобщо не се реализираха. Нали затова през август беше направена актуализация.

Нека работим с реалните данни от статистиката – през цялата 2013 година в бюджета са събрани приходи от 28.98 милиарда лева, а през януари-април 2013 приходите са 9.29 милиарда, т.е. тогава за първите четири месеца са събрани 32.1% от приходите. Какво е положението през 2014-а? За първите четири месеца в бюджета са влезли едва 30.5% от заложените приходи. Влошаването е с 1.6 процентни пункта, или 658 милиона лева. При това само за 4 месеца. И тук не включваме нито проблемите с еврофондовете, нито енергетиката или железниците.

Бюджетният дефицит определено се движи с много сериозно влошаване спрямо предходната година. Не бих използвал думи от рода на „фалит“ за описване на положението, но определено не мога да приема и позицията на тези, които отричат, че има проблем. Признаването на проблема е първата необходима стъпка към неговата корекция. Колкото по-рано, толкова по-добре.