Генералите против княза

Продължаваме с поредицата откъси от “Строителите на съвременна България” на Симеон Радев, подбрани от Ангелина Пискова. Всяка прилика със съвременни събития оставяме на Вас.

Става дума за момента, в който събитията се обръщат срещу княз Александър Батенберг. Князът престава да се радва на подкрепата на Русия заради донесенията, че работи за интересите на Австрия, а поводът е предстоящата концесия за строежа на първата българска железница. Натискът на Русия да я получи е огромен, князът обаче проявява сдържаност. И…ето какво се случва. /Дали става дума за цени на газа или газопроводи като днес, или пък за окупационен дълг и строеж на железници преди повече от век като средство за постигане на политически цели? / Съдете сами.

….Между тия въпроси на първо място стоеше окупационният дълг спрямо Русия. Княз Александър /Батенберг-б.а/ претендираше, че покойният цар Освободител бе му обещал, че ще опрости тоя дълг на младото княжество, но не се намери в руските архиви никакъв документ, който да отбелязва това намерение на императора. Докато царят беше жив, наистина никакво напоминуване не биде направено в София от страна на руското правителство, но може би то чакаше щото българските министри да се сетят сами. На 19 ноември 1881 г. руският дипломатически агент подаде за пръв път на българското правителство една нота, с която го канеше да се занимае с въпроса за обезщетението, за което една комисия в Петербург бе вече приготвила документите. Тази нота остана без отговор. Два месеца по-късно, на 14 януари, Хитрово /руският агент – б.а/ поднови своите постъпки; тоя път българското правителство му отговори, че само камарата е компетентна да се занимава с въпроси от финансов характер. Камарата се свика и залисана в други работи, не помисли за дълга спрямо Русия. През време на своето пребиваване в Русия Соболев /Леонид Соболев-министър-председател на България – 1882-1883-та година, б.а./ реши сега да свърши тоя въпрос, както той го разбираше. Управляющият Министерството на външните работи Кирияк Цанков, нарочно повикан в Петербург, подписа конвенцията. Соболев изгала в „Русская старина“ употреблението, което той искаше за сумите от окупационния фонд.

Ако бъде сключена конвенция, съгласно с моето предложение, разсъждаваше той, Русия, в течение на 12 1/2 год. ще получава от България по 2 милиона лева годишно. То ще бъде една сила в ръцете на руското правителство. То ще бъде един материален възел, който ще съединява до известна степен взаимните интереси на Русия и България. Сетне ще дойде редът на Източна Румелия. Когато Румелия се слее с България, руското правителство ще предяви ново искане от 25 милиона, тъй щото всъщност това правителство ще разполага ежегодно в течение на 25 години с два милиона лева. Това ще бъде материална сила в неговите ръце. Тая сила може да се употреби, за да се закрепят връзките на България с Русия. Ще бъде възможно да се учредят в София добри висши училища за момчета и девойки и да се подготви цяло поколение в руски, или по-вярно, в общославянски дух. Ще може да се развие руското и българското параходство по Дунава и да се ослаби германизацията на бреговете на тази река. Може най-сетне за тия нужди да се похарчат всичко 15 милиона, а останалите 35 милиона да се употребят за флота в Черно море – с една дума, за създаването на могъществото ни близо до Босфора.

Руският историк Татищев говори с възхищение за тоя план на Соболева. …. „Има основание да се мисли, пише Татищев, че генералът имаше предвид и други гаранции от чисто политическо естество, осъществението на които би послужило за надеждна гаранция за това, че България в никакъв случай няма да се отклони занапред от пътя, посочван ней, колкото от признателността към Русия, толкова и от истинското й разбиране на собствените й нужди и ползи. При съществуването на означените гаранции самият въпрос за личните предпочитания на княза щеше да стане въпрос второстепенен и не би могъл да влияе на характера на взаимните отношения между Русия и България“. В какво се състояха тия гаранции, Татищев не казва. Но, от неговите заключения се вижда, че те щяха да поставят княза /Батенберг-б.а/ под един организиран руски контрол, нещо като протекторат.

Симеон Радев, „Строителите на съвременна България“, стр. 380-381, изд. „Български писател“, 1973 г.

ПП. Аз лично не видях никъде точната цифра на българския дълг, за който пише Симеон Радев. Ако някой може да я посочи, ще се радвам да го направи.