Марк Леонард, „Файненшъл таймс“
Нарастващото геополитическо напрежение превръща корпорациите в пешки.
През 1914 г. световният икономически ред рухна, защото най-силните страни започнаха да воюват една с друга. Днес, век по-късно, великите сили не обичат да проливат кръв и това, колкото и странно да звучи, отново може да разруши глобалната икономика.
Някога лидерите са прекроявали картата със силата на оръжието. Главното бойно поле сега е икономиката. В много случаи санкциите са започнали да заменят военните действия. Режимът на търговия днес е не по-малко важен, отколкото военните съюзи. Американският историк Едуард Литвак нарича това геоикономическа конкуренция, която според него се определя от „граматиката на търговията, а не от логиката на войната“.
В резултат на това на прицел се оказва бизнесът. От решенията, които взимат правителствата, страдат корпорациите. През 2012 г. китайците под влияние на спора около островите в Източнокитайско море организираха протести в заводите, собственост на „Тойота“, „Хонда“, „Нисан“ и на други японски компании. Според данните от анкетите, след това 41% от работещите в Китай японски фирми са се замислили дали да не изнесат производството си от Поднебесната. На свой ред, през миналата година участниците в антикитайски демонстрации във Виетнам, протестиращи срещу появата в спорни води на китайска сондажна платформа, разгромиха китайски предприятия.
Понякога потребителите бойкотират компаниите не по своя воля, а по искане на закона. Днес в света са в сила повече санкции, отколкото когато и да било друг път. Те не засягат всички страни еднакво: силните икономики страдат от тях по-малко, отколкото по-слабите. Но за компаниите, губещи дългогодишните си капиталовложения, това не е утеха. Руската забрана за внос на храни от Европейския съюз, която беше въведена в отговор на европейските санкции, наложени на Русия след присъединяването на Крим, сринаха цените на млякото. Сега техният спад заплашва доходите на британските фермери. В резултат на същите тези санкции германската автомобилна индустрия ще загуби през следващите 2 години 15 милиарда евро, които тя би могла да спечели в Русия.
Търговските преговори също са се превърнали в икономическо оръжие. Надеждата за постигане на глобално споразумение е все по-малка, но паяжината от двустранни и регионални споразумения продължава да се разраства. Но силните регионални играчи вместо да обединят света в единна система, създават затворени пазари, предимство на които имат техните компании за сметка на тези от по-слабите страни. Украинската криза беше резултат от сблъсъка на два такива проекта. Русия теглеше Киев към своя Евразийски съюз, а ЕС – в своето Източно партньорство. Пекин, който се стреми да усили зависимостта на съседните страни от себе си, прокарва собствена алтернатива на регионалното търговско споразумение, което предлага Америка. Конкуриращите се споразумения предлагат различни системи за правила, отразяващи интересите на страната хегемон. На държавите, които биха искали да участват в две такива споразумения наведнъж, ще им бъде много трудно.
Едно време беше популярна оптимистичната теория, според която транснационалните корпорации трябва да превърнат бившите враждуващи страни в зависещи една от друга, което ще позволи да се укрепи световния мир. Журналистът Томас Фридман, говорейки за глобалните системи за доставка, формулира „Теорията за предотвратяване на конфликтите на компанията Dell“. При това се предвиждаше, че правителствата са заинтересувани да създадат ясни и прозрачни правила, позволяващи на бизнеса да процъфтява, независимо от политическите граници.
Но увеличаващото се напрежение между Великите сили превръща белите слонове и коне на корпоративния свят в пешки. Международните структури, които трябваше да бъдат благосклонни попечители, изграждащи новата епоха на взаимноизгодното сътрудничество, се превръщат в места за геополитическа конкуренция.
Сега на компаниите ще им се наложи два пъти да помислят преди да инвестират в чуждестранните икономики. Някои от тях, които са правили подобни инвестиции, най-вероятно ще ги изтеглят. Други ще бъдат принудени да играят своя – търговски неизгодна – роля в игрите, които те не могат да контролират. На този фон флагманите на бизнеса трябва да се стремят към връщането на света по пътя, по който той смяташе да тръгне доскоро. Без силни лидери, настояващи за спазването на съгласуваните от всички страни международни норми, икономическата интеграция ще се върне назад. /БГНЕС