Фалшиви алибита

Таня Джаджева

Реформаторският блок се пропуква. Дето вика един колега, ще се изпоръфат за етажната собственост.

Дори и да има лявомислещ човек, който да изпитва някакво удовлетворение от този факт, сега, ако обича, по-добре да си трае и да не си играе на долнопробно воайорство. На фона на ситуацията вляво най-малък дерт са ни драмите на реформаторите. В крайна сметка първоизточникът на тяхната драма в момента е как да захапят кокала, който вече Борисов размахва пред очите им. Драмата им е борбата за властта. Докато нашата звучи доста по-различно, нали?

И колкото повече се правим, че не я чуваме, толкова повече ще затъваме в диплене на безсмислени обяснения. Ще си измисляме алиби с „прегръдката на ДПС“. Ще си повтаряме, че заради преференциите за година и половина ни зарязаха 400 000 души. Ще се самозаблуждаваме, че заради купения вот 80 000 невалидни бюлетини са пуснати за БСП. Ще си играем на любимото упражнение да търсим вина в „медийната политика“, в „местните феодали“, ще сочим с гибелен гняв Дончева и Първанов… Ще каканижем, че то нямало как иначе за Украйна и Русия, щото, нали, НАТО, пък Европейския съюз, пък партньорите, пък дрън-дрън… Ще правим обстойни анализи, ще набелязваме организационни мерки, ще предприемаме преструктуриране…

И така докога? Докато единствената ни драма се окаже кой да остане пазител на ключа от катинара, след като спуснем кепенците на централата ли? Ей, тези сломени физиономии, дето ни ги пробутвате трети ден, са си само ваш проблем. С тях няма да си купите прошка. От вас се иска истината. Само тя е лечението. Ако и този път обаче точно тя ви стиска непреодолимо, какво пък – по живо, по здраво.