An extra passenger, Mr Da Silva, едно пиано и една овца…
От архива на блога на Александър Николов.
“Ladies and gentlemеn, welcome to Saraevо”! Притеснителен текст за чуване, ако годината е 2004 и полет AF2486 (Париж-София) току що е кацнал, докато ти си спал. До 2006-та Air France вече ме бяха научили, че важното е пилотите да знаят за къде летят. Стюардесите не се интересуват от дестинацията, освен когато имат поне ден престой там. Че спокойно можеш да кацнеш в Букурещ, на френски да анонсират Белград, а на английски Будапеща. Че Атина и Анкара са едно и също нещо.
Но пък Алиталия винаги знаят за къде летят. Не знаят кога, но това са подробности. Преди години от Солун летяха два пъти на ден : по един полет до Рим и Милано. Поне по разписание. И ако самолета не се развали. Пил съм гръцко узо по 3-4 дена на разноските на Алиталия. Поне не бяха скръндзи. Настаняваха в Хилтън. Поне по 100 човека на ден.
Луфтханза са друго нещо. Ред и дисциплина. И военно положение при стачка. Не са моят тип. Много подредено, много сериозно. Обаче има ли проблемче, стой та гледай чудене и маене.
Бритиш са по-забавни. Royal, but fun! Да, Солун-Лондон-Марсилия не го препоръчвам. Защото имаха само 6 часа закъснение и летях 6 полета, за да се добера до крайната дестинация. Освен това си спомням как по кралски откриха Терминал 5. Такъв хаос не може да се опише. Трябва да се изживее. Помня и стачката. И Ейафятлайокутл. Летя ли с Бритиш винаги става нещо. Купих си билет на Бритиш с един полет operated by Malev. След 3 дни Малев спря полети.
Обичам KLM, освен когато не успеят да отворят вратата на Факъра*. Не страдам от клаустрофобия, но 3 часа затворен в самолет, когато гоня връзка за място, докъдето летят два пъти седмично ми идват в повече 🙂 Но върнаха 747-цата почти от пистата да ни вземе…
Със SAS винаги е купон. Ще кацнем извънредно. Заради препили скандинавци, прибиращи се от Малага, на които им е станало жега и имат желание да проветрят. Или заради ‘We are not sure, but we suppose, there is some ice on the aircraft and it can be very dangerous.” Подскочих. А може би, не трябваше в момента да гледам точно сезон 9 епизод 5 на Air Crash Investigation… Тези капки, които избиха по челото ми, не ще да са от жегата… Кацнахме. Без проблем.
Виж още помня едно излитане с Brit air от Брест. Ударихме птички, ято птички. И двата двигателя изгаснаха. И кацнахме ей там в полето. По-скоро тупнахме в полето. А аз даже не обичам пързалките. От дете ги мразя. Е, пускал съм се и по тобоган. И от пистата съм излизал – с Хемус ер във Варна. По вестниците писаха. За страха на Малина, как си ударила главата… Ами като ѝ е празна и по-лесно се движи. На мен нищо ми нямаше. Скоро след това пак летях със същия полет. И ме беше страх. Но българските летищни власти ми решиха проблема. Излетяхме от Летище София с комбиниран полет за Варна и Бургас. Затвориха за полети Летище София веднага след нас. Пловдив малко след това. А до 10 минути и Варна, и Бургас. Затова кацнахме в Истанбул. Настаниха ни в хотел. 2 дни.
Избягвам да се качвам на самолети с повече от една спирки. Освен когато трябва да слизам на последната. Нали обичам да си спя. Не, че се притесних особено като пропуснах да сляза в Абу Даби и се събудих в Бахрейн. А и КЛМ бяха доста любезни.
Обичам когато има extra passenger. Успял да премине през security, гранична полиция, gate и стюардеса с билет, вместо с бордна карта. Търсиха го 4 часа. Викаха ни по име. Няколко пъти. Тръгнаха да ни свалят от самолета. И изведнъж тънко гласче каза на Scotish English “аз досега не си чух името”. Никъде не пишело, че трябва да минаваш чек-ин ако нямаш багаж. Той си мислел, че може и само с билета. Като в селския автобус за Дънди.
Забавно е и с missing passenger. Особено, когато се казва Da Silva. На полет за Лисабон. Питат има ли Da Silva. 30 ръце във въздуха. Уточняват Nuno da Silva. Намаляват на 15. Ох… А ние си седим и се хилим, че в Португалия има две фамилии. Da Silva, които са от планината и Da Costa, от морския бряг. Уточниха броя на Nuno da Silva на борда. Оказа се, че cabin-shef Анабела има проблем с броенето и потеглихме. Obregado.
Регистрация за регионален полет до Корсика. С регионален самолет от 70 места. И пътник с музикален инструмент. По-точно пиано. Когато си купил билета му казали, че може. Не го видях на борда. Сигурно не са вкарали пианото в багажното.
Далеч по-интересно е на полет Диарбекир-Кабул. На гейта пристига един афганец с овца на въже. Пишело, че може с домашни животни. Туш и смях… Взехме я. Вързаха я между две седалки на последния ред. Нямаше бизнес, иначе там щяха да я сложат сигурно…
