Еврозона – 2015: Политиката пречи на икономиката

Андрей Гурков, икономически наблюдател на „Дойче Веле“.

Европейският бизнес се радва на евтиния петрол и ниския курс на еврото, но е разтревожен от предсрочните избори в Гърция, буксуващите реформи във Франция и Италия, както и от украинския конфликт.

През отишлата си 2014 г. икономиката на еврозоната беше доста оптимистично настроена, но по-голямата част от надеждите така и не се оправдаха. През настъпилата 2015 тенденцията може пък да се обърне: реалната икономическа ситуацията да се окаже далеч по-добра, отколкото са очакванията в момента. „Европа не е чак толкова зле, както някои смятат“, твърди Йенс Вайдман, президент на Бундесбанк.

Две безплатни програми за стимулиране на икономиката

Неговият анализ се базира и на рязко поевтинелия петрол. Ако цената на „черното злато“ остане толкова ниска, както и през декември 2014, това ще даде видим импулс на еврозоната, принудена да харчи големи суми за внос на енергоносители. През 2015 Германия има шанс да намали с около 12 милиарда евро стойността на внасяния петрол, сочат изчисленията на федералното министерство на икономиката.

Милиардите, икономисани от заводите, шофьорите и битовите потребители със сигурност ще отидат за инвестиции или за потребление. В резултат на това растежът на най-голямата икономика в Европейския съюз може да се увеличи с 0,2-0,4%, прогнозират няколко аналитични центрове във Федералната република.

Другият фактор, който също може да се превърне в своеобразна безплатна програма за стимулиране на икономиката, е ниският курс на еврото. 1 евро струваше в началото на 2014 1,37 долара, а през 2015 – само 1,22 долара. Това е огромно предимство за европейските износители и през следващите 12 месеца тяхната печалба още повече ще нарасне.

Победителите – износителите и туристическата индустрия

Поскъпването на долара спрямо всички валути е свързано с дейността на Федералния резерв на САЩ /ФЕД/, който от миналата 2014 г. постепенно започна да свива своята дългогодишна политика на свръхевтини пари, а в средата на 2015 за пръв път от 9 години ще пристъпи към повишаване на основния лихвен процент. Това ще усили притока на международни капитали на американския пазар, по тази причина доларът и занапред ще поскъпва, а курсът на еврото ще спадне и под границата от 1,20 и по-скоро ще се движи в посоката 1,15 долара.

Европейският самолетостроител Airbus, който през юли 2014 публично призоваваше Европейската централна банка /ЕЦБ/ да понижи обменния курс до 1,20-1,25, може да бъде доволен. За тази компания, която по традиция продава своята продукция в долари, ръстът на курса на американската валута с 10 цента всеки път нови допълнително увеличение на печалбите с около 1 милиард евро. Доста доволни могат да бъдат и европейските производители на коли, по-конкретно германските, за които американския пазар е също толкова важен, колкото и китайския, а също и италианската компания „Фиат“, която неотдавна купи американската марка „Крайслер“.

Евтиното евро не е само от полза на износителите, но и на туристическия отрасъл в еврозоната, защото повишава привлекателността на пътешествията по Европа както за американците, така и за притежаващите долари жители на Поднебесната, Индия или арабските емирати. Туристическият бум на Стария континент и в бъдеще ще набира обороти.

Изборите в Гърция – очаква ли ни нова криза в еврозоната

Евтиният петрол и слабото евро могат съществено да укрепят положителните тенденции, които се забелязват в икономиката на еврозоната от 2014 след 2 години на рецесия. Всички основни макроикономически индикатори свидетелстват, че растежът на общия БВП на Европейския валутен съюз ще продължи и през 2015, макар да не бъде бурен. При това сред лидерите по икономически растеж ще се окажат две държави, които доскоро бяха смятани за проблемни – Испания и Ирландия. Те постепенно започват да жънат плодовете на радикалните реформи от последните години.

При това положение основната заплаха пред плавното движение на еврозоната са не толкова икономическите, колкото политическите фактори. Главният от тях – предсрочните парламентарни избори в Гърция, насрочени за 25 януари. Те могат да доведат до победата на левите радикали от партията СИРИЗА, които обещават да сложат край на политиката на строги икономии. Нейното провеждане е условие Атина да получава международна финансова помощ. При това положение отново на дневен ред може да излезе въпросът за фалита на Гърция и нейното излизане от еврозоната.

Преди няколко години, в разгара на дълговата криза в Европейския валутен съюз, съществуваше страхът, че подобно развитие на ситуацията ще се възприема като началото на разпадането на цялата еврозона и ще доведе до верижно бягство на капитали и от останалите проблемни страни. Но за учудване спокойната реакция на европейския финансов пазар на новините от Атина говори за това, че страхът от верижната реакция този път не е голям.

„Днес валутният съюз би се справил напълно с излизането на Гърция. Опасността, че кризата ще се прехвърли и върху други държави не е голяма“, смята Михаил Хюйтер, директор на Института за германска икономика (IW) в Кьолн. Не очаква сериозни сътресения и директорът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин Марсел Фратчер: „Останалите европейски страни в криза вървят по правилния път, осъществяват важни реформи и вече виждат първите икономически успехи“.

Наистина, във Франция и Италия, втората и третата по големина икономики в еврозоната, отдавна назрелите реформи, както и преди буксуват, което представлява достатъчно сериозна опасност за еврозоната. Друг политически фактор, който може да окаже отрицателно влияние на икономическото развитие на еврозоната в настъпилата 2015, е конфликтът в Украйна. Бизнесът не обича непредсказуемостта и в подобни случаи доста често замразява инвестициите си, при това не само в обхванатите от конфликти държави, но и в съседните страни и дори у дома. Що се отнася до санкциите, въведени от ЕС срещу Русия, а също така започналата в руската икономика рецесия, то техните последици едва ли ще окажат съществено влияние върху еврозоната през 2015: тя вече успя да се адаптира към новите условия. /БГНЕС