Европа заприличва на Гърция – реформи или упадък

Йозеф Йофе

Гърците няма да направят услуга на Еврозоната, отказвайки се от общата валута. Да не споменаваме, че не е трябвало да бъдат приемани в самото начало, когато подправиха финансовите си документи, за да изглеждат честни и почтени.

Дори Алексис Ципрас, лидерът на радикалната лява партия „Сириза“, не иска страната му да излезе. На път да спечели изборите на 25 януари той се е заклел: „Несъмнено, ще се придържаме към еврото“.

Никой друг, включително Германия, не желае Гърция да напусне, въпреки че Ангела Меркел е наредила на слугите си да пуснат слуха, че излизането на Гърция вече не е абсолютно забранено. Ако г-н Ципрас победи и наложи нова политика на кредиторите, отхвърляйки пазарните реформи и финансовата стабилност, това означава „довиждане“ на Гърция. Това е неизказаната, но и празна заплаха от Берлин.

Междувременно говорителят на госпожа Меркел отрече да са отправяни каквито и да е било заплахи, дори и тайни. Все пак кризата с еврото се върна там, където започна преди пет години – в Гърция. Дали това е бушуващ прилив, който ще утихне като в предишните години, или е смъртоносно цунами, което ще удави първо Гърция, а след това и еврозоната?

Освен ако не сте закупили твърде много стопяващи се гръцки облигации, седнете и се наслаждавайте на спектакъла с двамата главни антагонисти – германската канцлерка и бъдещия премиер на Гърция. Г-жа Меркел, по навик си служи с намеци и изтичане на информация, а г-н Ципрас хвърля налудничави заплахи. Той иска да „скъса“ призивите за строги икономии и да спре да обслужва дълга на Гърция, като използва метафората за ядрената безизходица от времето на Студената война: „Ако една от страните натисне червения бутон, всички губят.“

Това е ядрото на кризата: финансовата игра със страха. Както знаем от военните игри, страната, която изглежда „по-луда“, обикновено печели. Стратезите наричат това „рационалността на нерационалността“. С пяна на устата успяваш по-лесно, отколкото ако помолиш плахо за още 100 милиарда евро.

Играта не е луда. Гърците са били спасявани два пъти: през 2010 със 110 млрд. евро и през 2012 със 130 милиарда. През 2011 частните инвеститори трябваше да занижат счетоводната стойност на активите си от гръцкия дълг. Това създаде нови очаквания в Гърция.

В това отношение финансовата война е като ядрената: всеки знае как да я започне, но никой не знае как ще свърши. Излизането на Гърция може да означава отърваване от неприятен съсед, но може и да срине цялата къща на еврото. Когато са в по-трезви моменти, гръцките политици могат да играят приятелски. Те могат да покажат това, което вече са постигнали. Ако растежът само преди три години бе с отрицателен знак и икономика се свиваше с около 7% годишно, сега той е не по-лош от този на Германия. 25-процентната безработица намалява, макар и с малко.

За съжаление има и тъмна страна. Ограничителните мерки, наложени от еврозоната и Международния валутен фонд не са толкова жестоки, колкото Атина продължава да твърди. Дългът на гръцкото правителство след 2011 се е покачил от 370 милиарда евро до 412 милиарда. Така че Гърция все още живее отвъд средствата си. Казано на прост език, гърците не могат да се организират. Още по-лошо ще стане, ако г-н Ципрас спечели парламентарно мнозинство, защото той се зарече да отприщи вълна от обществени разходи, за да награди поддръжниците си.

Странното е, че този ход не е ирационално водене на рискова политика. Ако „Сириза“ не дойде на власт, новото правителство ще клекне, за да се подмаже на г-жа Меркел. Но което и да е правителството, ляво или центристко, то знае едно: Гърция има история на отстъпчивост. Това ще охлади страстите на пламенните реформисти.

В контраст, Европа не е на страната на лидера на Германия. Франция и Италия се опитват да се измъкнат изпод камшика на канцлера от години. Неспособни като Гърция да предложат реформи на трудовия пазар и икономическа либерализация, Париж и Рим настояват за край на финансовата дисциплина, което би им позволило да насочат парите си (или тези на кредиторите си) към огромния бюджетен дефицит. Средиземноморското настроение работи за Атина.

С малката си икономика Гърция може и ще бъде спасена, отново. Тя е – така да се каже – прекалено малка, за да се провали. Но взети заедно, Франция и Италия, представляват сериозния проблем на Европа, който е икономическата стагнация, въпреки продължителната им история на бюджетен дефицит.

Забравете за излизането на Гърция. Това, което трябва да ни притеснява, са европейските исторически тенденции. В десетилетията след дните на икономическо чудо през 70-те реалният растеж в ЕС е спаднал средно с 0.75%. Растежът на производителността е намалял от 0.4% от около 2% годишно. Тези заболявания са дълбоко вкоренени в икономики, които изостават с инвестициите, новаторството и конкурентноспособността.

Проблемите на Гърция са незначителни, ако говорим относително. Но Европа като цяло започва да изглежда като една уголемена Гърция. Този великолепен континент е изобретил всичко – от Ренесанса до MP3-плейъра. За разлика от Гърция Европейският Съюз е изключително богат, Брутният му вътрешен продукт в действителност е малко по-голям от този на САЩ. Но дългосрочните данни нашепват, както на Европа, така и на Гърция: реформа или упадък. /БГНЕС