Джефри Голдбърг, „Атлантик“
Нападението срещу редакцията на списанието „Шарли eбдо“ e директна атака срещу най-важния западен идеал.
Комплексът от сгради на Европейския парламент, където се намирам в момента, е замислен като символ на идеалите на мирната интеграция, търпимостта, свободата на словото и откритостта, които стабилно се утвърдиха в Европа след края на Втората световна война /1939-1945/. Всички тези идеали внезапно бяха атакувани, но аз, като чест гост на Европа през последната година, бях поразен най-много от това, че твърде малко европейци – поне към днешна дата – допускат мисълта, че техният съюз и техните основни свободи са заплашени.
Убийствата в редакцията на „Шарли eбдо“ спадат към онази категория от събития, които шокират със своята зрелищност и жестокост, но в същото време никого не учудват. Това нападение, в резултат на което загинаха 12 души, включително 10 журналисти и 2 полицаи, беше абсолютно предсказуемо. Истеричната и понякога жестока кампания за защитата на честа на Аллах и неговия пророк /макар че те, както можем да се досетим, са напълно способни да се защитят с помощта на мълнии или наводнения, които биха използвали, ако карикатурите наистина ги бяха засегнали/ започна още с кръстоносния поход през 1989 /използвах това словосъчетание съзнателно/ начело с Иран, който призова за убийството на Салман Рушди заради написаната от него книга. През 2011 редакцията на „Шарли eбдо“ беше опожарена и това бе събитие, равносилно на терористичния атентат срещу Световния търговски център – атентат, който трябваше да ни отвори очите относно дългосрочните планове на джихадистите, но ние така и не се научихме на нищо.
През последните няколко месеца Европа получи напълно конкретни и доста смъртоносни предупреждения за възможностите и намеренията на джихадистите: подпалване на автомобили от хора, крещящи „Аллах е велик“, или нападението срещу Еврейския музей в Брюксел, което се случи през май миналата година, когато загинаха четирима души. То беше извършено от Мехди Немуше, френски гражданин от алжирски произход, който се е сражавал за Ислямска държава в Близкия изток.
Във вторник, 6 януари, аз посетих Еврейския музей, и получих много конкретна представа за бъдещето на Европа: когато стоите на прага на музея вие имате усещането, че се готвите да разбиете затворническа врата. Барикади и недружелюбни полицаи навън, подозрителни погледи и камери за наблюдение, преглеждане на ръчния багаж и проверка на чантите. И всички тези мерки са изключително необходими, защото евреите и еврейските институции в Европа отдавна живеят в положението на обсада. Но много скоро тези мерки за осигуряване на безопасността ще се разпространят на цяла Европа.
Нападението в Брюксел беше своеобразно преддверие за нападението срещу редакцията на „Шарли eбдо“: двете атаки бяха извършени от подготвени бойци /макар парижките терористи да се оказаха по-опитни и умели – в духа на „Ал Кайда“, отколкото тези джихадисти, които се вдъхновяват от Ислямска държава/, избрали за свои мишени цели институции, които едва ли биха могли да предизвикат гнева на мюсюлманите, недоволни преди всичко от използването на американски безпилотни самолети или от участието на европейските правителства във войната в Афганистан. С други думи, двете тези нападения бяха мотивирани по-скоро от ненавистта към западните убеждения и идеали, отколкото от конкретните действия на европейските правителства.
Ние, жителите на Запада, вярваме, че богохулството е наше право, а не престъпление. Ние, жителите на Запада, вярваме, че евреите /и всички останали/ трябва да имат право на живот и да създават своите музеи.
Към днешна дата нападението срещу редакцията на „Шарли eбдо“ се превърна в най-недвусмислената атака срещу западните идеали, предприета от джихадистите. Чувал съм немалко аргументи в полза на идеята, че терористичният акт от 11 септември 2001 е бил най-чистото изразяване на ислямистката ярост по отношение на конкретна западна идея – срещу капитализма, но тук причините за нападение станаха сатирата и правото на богохулство.
Президентът Франсоа Оланд заяви, че „нито един варварски акт няма да може да унищожи свободата на пресата“. Но, както отбеляза Клер Берлински, подобно изявление е самозалъгване. Според нея, този варварски акт в буквалния смисъл е унищожил пресата. Последните изстъпления на ислямистката терористична кампания в Европа засягаха евреите и карикатуристите, но терористите няма да се ограничат само с евреите и карикатуристите, ако не бъдат спрени.
В Туитър и в други източници съм се сблъсквал с мисълта, че днес не е най-подходящото време да се предупреждава срещу прекалено бурните реакции, насочени срещу цялата мюсюлманска общност във Франция и останалите държави. Днешният ден трябва да се превърне в ден на траура и гнева по отношение на тези, които станаха причина за този траур. Западните лидери трябва да отделят и да изолират екстремисткото ислямистко малцинство от умереното мюсюлманско мнозинство. И един от начините това да бъде направено се състои в това, да се даде на мюсюлманите да разберат, че Западът не иска да воюва с цялата ислямска цивилизация.
Европа може да живее в съответствие с идеалите, въплътени в нейния наднационален парламент, защитавайки своите граждани, своите принципи от ислямисткия терор, но едновременно с това като опазва обикновените мюсюлмани от реваншизма, който се превърна в още една заплаха за европейските идеали. /БГНЕС