Европа трябва да придобие статута на велика държава

Михаел Ламбер, специалист по международни отношения, преподавател в Сорбоната и Университета в Тампере (Финландия)

Страните-членки на ЕС са единодушни, че санкциите срещу Русия трябва да се засилят и да се превърнат в сериозен удар против президента Путин, особено непосредствено преди старта на проекта за Евроазиатски икономически съюз.

Но всъщност решението на Европа и западните страни да се съсредоточат върху икономиката по никакъв начин не могат да бъдат наречени стратегически. Просто това е единствената карта в ръцете на Европа, чиято отбрана вече повече от половин век разчита на НАТО и изобщо не впечатлява Кремъл след войната в Грузия през 2008 година. Освен това трудностите с въздействието върху Москва са свързани и с фокусирането на американската дипломация към Тихоокеанския регион: САЩ вече не горят от желание да участват активно в живота на континента заради сегашната ключова роля на Китай.

Ако трябва накратко да обобщим, следва да кажем, че Европа се стегна, но не успя да спечели. САЩ подкрепят Европа само на думи, а неутралният и безстрастен Китай извличат немалка полза, доколкото Русия започва все повече да се ориентира към Азия като противовес на отрицателните последици от западните санкции.

При това положение струва си сериозно да се замислим какво могат да направят Европа и НАТО за измъкване от създалата се безизходица. Още повече, че сега съществува реална опасност да се лишим от икономически партньор, тъй като Русия е не само основен доставчик на газ за континента, но и клиент в непосредствената периферия.

Основната идея е търсенето на такъв лост, който би позволил да се влияе върху Москва, като не се разчита единствено на икономическите аргументи (очевидно е, че в момента Русия се вълнува повече от идеологията и връщането на световната сцена, отколкото от портфейла). Известно е, че Европа няма армия, нито пък проект за нейното създаване – и така е още от 1954 г., когато генерал Де Гол излезе от Европейската отбранителна общност. Ето защо, едва ли Русия може да бъде впечатлена с военни аргументи, всеки случай докато в Европа не се появи ясна представа за обща военна стратегия и обединяване на военните усилия.

По-нататък, ние знаем, че Европа има твърде съществена „мека сила“ (политика на влияние), чийто модел днес вдъхновява АСЕАН, а също – колкото парадоксално да е – и Владимир Путин с неговия Евроазиатски съюз (това е малко променен вариант на Европейския съюз). За меката сила на Европа се говори повсеместно, но такива американски експерти като Джоузеф С. Най и Йен Менърс са склонни да не виждат, че една автократична държава също може да притежава мека сила, като в същото време бъде напълно невъзприемчива към подобно въздействие от страна на Запада.

Трябва да се отбележи също, че след събитията в Украйна и Кавказ вече не е актуално да се залага на привлекателността на европейската стратегия. Ето защо трябва да се намери средство за въздействие върху Русия, като едновременно с това да се преосмисли до най-малки подробности стратегията на ЕС, която засега не прави особено впечатление и дори се оказва контрапродуктивна – в смисъл, че за Москва тя е равнозначна на признаването на собственото безсилие.

Аз изобщо не се опитвам да кажа, че Евросъюзът няма никакви средства за влияние, нито пък се опитвам да го критикувам в момент, когато той ни е необходим повече от всякога. Не, просто искам да кажа, че трябва да признаем пределите на неговите сили и с оглед на това да се преосмисли европейския модел. Особено заради украинската криза.

Този извод е още по-очевиден заради реакцията на Русия спрямо европейските санкции. Блокирането на парите в чужбина само подтикват руснаците да ги държат в страната си, което изобщо не ни е от полза. По-нататък, отказът от доставки на военни техника (стана дума за „Мистралите“) води до сближаване на Русия с Китай, който разширява инвестиционните си програми и се занимава със съвместна разработка на нови технологии. А това се отразява отрицателно върху перспективите на износ на европейски ноу-хау в Азия и се превръща в стратегическо предимство за Русия и нейната отбранителна промишленост („Мистрал“ е френски военен кораб и хеликоптероносач).

Редно е да се отбележи, че в исторически план ограничаването на търговските връзки между държавите никога не е носило ползи. Добър пример в това отношение може да послужи ембаргото върху Иран, което само влоши живота на местното население и дестабилизира целия регион, въпреки че от ембаргото сигурно е имало смисъл в момента на въвеждането му. Увеличаването на количеството и качеството на връзките винаги е било стимул за диалога. Днес обаче руското и антируското ембарго откъсва Москва от останалия западен свят, а също й пречи да се възприема в ролята на „нормална държава“. Те се отразяват отрицателно и на европейците и не им позволяват да се съсредоточат върху международните приоритети. Кое сега заслужава повече внимание: отрицателните последици от ембаргото върху износа на полските ябълки и финландските зеленчуци или критичната ситуация в Близкия изток с подема на групировката „Ислямска държава“ и засилването на тероризма в Централна Африка? Може да се каже, че Русия не е печеливша в създалото се положение, но същото важи и за Европа, а губещи са най-вече украинците, които най-много страдат от такава политика, както и молдовците, грузинците, арменците и всички онези, които се нуждаят от външна помощ за възстановяване на икономиките си.

Така че какво може да направи Евросъюзът, за да се възобнови диалога с Русия и да бъде тласната тя във вярната посока, като се избягват ненужните санкции?

Първо, трябва да се опитаме да разберем руския манталитет, който кардинално се различава от манталитета в повечето западни държави. Подобно на президента Владимир Путин мнозина руснаци възприемат страната си като цивилизация, която лежи между Европа и Азия. Това възприемане предизвиква у тях усещането за уникалност спрямо европейците и азиатците, то ги тласка към изолиране от останалия свят. Царска Русия и Съветският съюз се отрязаха от света и у съвременна Русия има естествена склонност към самоизолация, което обаче се възприема от населението й по-скоро положително. Върху всичко това се натрупва все още чувстващият се имперски дух. По такъв начин пред Европа стои държава, която се стреми не към сътрудничество и помирение, а към износ на своите идеали, както постъпваха европейците през XIX век.

При това положение, колкото и парадоксално да е, но Европа трябва да се държи като велика световна държава, за да започне градивен диалог с Русия. Обхванатите от имперския дух руснаци изпитват уважение само към онези държави, които смята за равнопоставени или за по-силни, но не и за по-слаби. Именно затова Путин цени Китай и уважава САЩ (макар и да изпитва недоверие към тях), но в същото време той не зачита Европа (той я смята за разединена и непоследователна, за лишена от качествата на една истинска империя). Русия ще започне да уважава Европа и ще започне да води с нея конструктивен диалог, само ако Европа се покаже като мощна и единна световна държава. А всичко това е твърде далеч от сценария за прилагането на меката сила, която в дадения случая е напълно безрезултатна.

Успоредно с това Европа би постъпила непоследователно, ако засили санкциите и обратното – ако ги отслаби. Първо, трябва да се установи сътрудничество по общи проекти и едва след това постепенно да отпадат санкциите, като се даде възможност на Москва да постъпи по същия начин. Европейците и руснаците се придържат към един и същи възгледи спрямо „Ислямската държава“, тук очевидно има поле за сътрудничество. Напълно възможно би било да се задействат и общи научни проекти, още повече че руснаците обичат западните университети и почивките в Европа. Постепенното сближаване трябва да се опре на тази основа, а отпадането на визовия режим, който до момента бе само инструмент за натиск, би могъл да сближи двете култури.

По такъв начин развитието на сътрудничеството в ключовите области и засилването на Европа до статута на велика държава биха подтикнали Русия към по-помирителна позиция въпреки всички разногласия.

Не бива да се забравя, че Москва възприема Европа като отделна цивилизация, поради което тя би приела разногласията, ако вижда в Евросъюза равен на себе си партньор.

Ако трябва да се обобщи, Европа трябва да престане да залага само на меката сила и да започне прилагането на умната сила – тоест съчетанието на привлекателност и принудителна мощ. Само така тя ще може да разчита на достойно място в утрешния ден на света и в настоящия диалог, при това не само с Русия, но и със САЩ и Китай. /БГНЕС