Европа няма право да забравя Балканите!
Балканите вече не са в центъра на обществения интерес. А тъкмо в балканските страни се концентрират всички важни проблеми, които ще занимават Европа не само днес, а и в бъдеще, пише Райнхард Везер във ФАЦ.
Отдавна отминаха времената, когато Балканите се ползваха с приоритет в дневния ред на Европа. Но приключилата обиколка на германската канцлерка в Албания, Сърбия и Босна/Херцеговина показва твърде ясно колко много от днешните предизвикателства пред ЕС са концентрирани тъкмо в тази част от Стария континент. Най-напред това са бежанците и мигрантите. Балканските държави са едновременно и източник на миграция, и (във все по-голяма степен) транзитен маршрут за сегашното гигантско преселение на хора на Запад, което изправя европейците пред все по-сериозни проблеми, но пък същевременно им показва колко добре всъщност живеят в сравнение с останалата част на света. Който се надява, че причините за миграцията на хора от Африка и Азия могат бързо да бъдат премахнати – например чрез по-голям ангажимент на европейците в тамошните страни – може да се убеди в противното, гледайки Балканите: От 20 години насам ЕС прави там тъкмо това, подкрепяйки политическите и икономически реформи в региона.
Какво показват Балканите?
Успехът засега е незначителен, макар че ЕС притежава безброй възможности за оказване на пряко влияние върху тези държави – повече, отколкото на което и да е друго място в света. Дори обещанието, че усилията ще бъдат възнаградени с прием в ЕС, не накара страните от Западните Балкани да проведат дълбоки реформи. Това обещание, дадено преди 12 години на Европейската среща на върха в Гърция, официално продължава да е в сила и днес. Сърбия и Албания имат статут на кандидатки за членство, но нямат реални шансове скоро да влязат в общността. Този факт не може да бъде променен и от ритуалните похвали на германската канцлерка към правителствата на двете страни. Докато ЕС е зает с проблемите на Гърция и с това да прокарва собствените си демократични и правови стандарти в страни-членки като Румъния и България, за ново разширяване и дума не може да става. От няколко години насам ЕС установява по твърде болезнен начин колко силно се е надценил, смятайки, че може да превърне Европа в континент от процъфтяващи демокрации.
Последната спирка от обиколката на германската канцлерка на Балканите показа обаче и друго: Европа остава изключително важна като мирен проект: геноцидът от Сребреница ни напомня, че мирът в Европа не бива да се смята за нещо дадено. В това европейците се убедиха и покрай сегашната криза в Украйна.
