Европа е изправена пред политически трусове

Майк Уулдридж

Политически трусове може би чакат Европа през 2015 г. според проучване на Секцията за икономическа информация.

В него се казва, че нарастващата привлекателност на популистките партии може да накарат основните партии да създадат немислими досега съюзи.

Кризата на демокрацията в Европа е празнина между елита и гласоподавателите. Има зейнала дупка в сърцето на европейската политика, където трябва да бъдат големите идеи. Ниската избирателна активност и острият спад на членска маса в традиционните партии са ключовите фактори в този феномен.

Силно дестабилизиращ

Обединеното кралство, запътило се към избори през май, е на ръба на продължителен период на политическа нестабилност според изследователите. Те казват, че има по-голям шанс от обикновено изборите да създадат нестабилно правителството, предвиждайки, че популистката Партия на независимостта на Великобритания ще открадне гласове както от консерваторите, така и от лейбъристите.

Фрагментирането на предпочитанията на гласоподавателите в комбинация с избирателната система на Великобритания ще затрудни силно формирането на еднопартийно правителство с парламентарно мнозинство.

Но най-неотложното политическо предизвикателство и тестът как нарастващият популизъм може да се превърне в успех на изборите, е в Гърция. Предсрочните избори там ще се проведат на 25 януари, тъй като парламентът не избра нов президент през декември. Социологическите проучвания показват, че крайно лявата популистка партия СИРИЗА може да излезе най-силната партия. Ако това стане и тя формира правителство, това би изпратило ударна вълна към Европейския съюз и може да послужи като катализатор за резки политически промени другаде.

„Изборът на правителство на СИРИЗА ще бъде силно дестабилизиращ както вътрешно, така и регионално. Почти сигурно би предизвикало криза в отношенията между Гърция и международните кредитори, тъй като анулирането на дълга формира една от основните плоскости на политическата платформа“, казва Секцията за икономическа информация.

С подобни партии, настроени против установения ред, които светкавично печелят почва в други страни, които ще проведат избори през 2015, ефектът на преливане от по-нататъшен период на смут в Гърция би могъл да е значителен.

„Имиграция и финансови ограничения“

Други примери за европейски избори с потенциал за непредвидени резултати са Дания, Финландия, Испания, Франция, Швеция, Германия и Ирландия.

„В тези страни има общ знаменател: възходът на популистките партии“, каза Секцията за икономическа информация. „Настроенията срещу установения ред се надигат в еврозоната (и в по-голямата част от ЕС) и рискът от политически разрив и потенциална криза е висок.

Анализът е, че популистките партии и движения от ляво, дясно или неопределените се наместват в пространството, което се отвори между старите политически партии и традиционната им обществена база.

Опозиция срещу управлението на Брюксел, имиграцията и финансовите ограничения са ключови теми на много от тези партии.

Надигане на протести

Междувременно заедно с възхода на популистките движения, имаше и вълна от протести в много части на света през последните години.

Секцията за икономическа информация изчислява, че значителните протестни движения, възникнали в над 90 страни през последните пет години, са водени от млади, образовани индивиди от средната класа, които негодуват срещу политическите си водачи и предпочитат „Туитър“ и други социални мрежи вместо традиционната политическа трибуна.

„Вълна от протести премина през Европа, Близкия изток, Северна Африка и Латинска Америка през последните години. Други региони като Азия и Северна Америка са по-малко податливи, но не са се измъкнали напълно“, казва Секцията за икономическа информация.

Основните мотиви за протестите са различни – някои са в отговор на икономически притеснения, други са бунтове срещу диктатура, трети са израз на желание гласовете им да бъдат чути от политическия елит, четвърти изразяват стремежите на новата средна класа в бързорастящите развиващи се пазари.

Всичко това повдига въпроса дали те в действителност представляват заплаха за демокрацията или са доказателство, че тя е жива и здрава.

Ако погледнем Арабската пролет като трамплин за демокрацията в регион, забележителен с отсъствието й, резултатът досега е ограничени демократични промени и много катаклизми.

Въздействието на продемократичното движение в Хонконг например предстои да стане ясно – протестиращите там отхвърлиха предложенията на Пекин за начина, по който ще могат да избират собствен лидер като „фалшива демокрация“.

В най-населената страна на света западната демокрация не се вижда на хоризонта, но е друг въпрос дали тази позиция може и ще бъде поддържана до безкрайност в лицето на демократичните тенденции в други азиатски страни и нарастването на средната класа в Китай.

Засега непредвидимата съдба на „старите“ демокрации несъмнено ще бъдат наблюдавани зорко от правителства и активисти от всички политически нюанси по целия свят. /БГНЕС