shareit

Европа е изправена пред 3 важни изпитания

| от |

Анатоли Калецки, Ню Йорк Таймс

Европа се намира в решителен момент. Две съвсем различни събития в двата й края в неделя ще решат бъдещето на континента.

Едното събитие са парламентарните избори в Украйна, а другото е представянето на резултатите от стрес тестовете и преразглеждането на качеството на активите, извършено от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Преди да обясня значимостта на тези две събития и тяхната неочаквана връзка, трябва да спомена още нещо, което ще се случи в сряда: решението на Европейската комисия за бюджета за 2015 г., внесен миналата седмица от френското правителство. Следващата седмица комисията ще трябва да вземе соломоново решение как да помири искането на френското правителство да стимулира икономиката си, като намали данъците, и наложения от Германия „фискален пакт“, който предишният френски президент Никола Саркози прие в момент на отчаяние по време на кризата с еврото през 2012 г. Съгласно това споразумение Франция трябва значително да увеличи данъците или драстично да ограничи разходите, за да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП. Ако се прилагат буквално, правилата от фискалния пакт ще направят икономическото възстановяване на Франция математически невъзможно. Отклонението от тях обаче ще предизвика обществено недоволство в Германия, а може да се стигне дори до Конституционния съд. Това може да принуди германския канцлер Ангела Меркел да се откаже от ангажимента си да подкрепя останалата част от еврозоната.

В зависимост от изхода на тези три събития през следващата година Европа или ще тръгне по пътя на умерения икономически растеж, или ще бъде обречена на продължителна стагнация, която вероятно ще доведе до разпадане на еврозоната или дори на Европейския съюз като цяло.

Защо залозите са толкова големи? По-голямата част от Европа през лятото започна да се връща към рецесията заради войната в Украйна и неуспешното прилагане на валутните и фискални стимули, които съживиха икономиката на САЩ, Япония и Великобритания. Сега континентът е изправен пред следния избор: да се придържа към неуспешни политики, които почти сигурно ще запазят икономическата стагнация, или да промени курса.

Изправени пред този избор германските пазители на паричната и фискална книга с правила за еврото защитават статуквото, без значение колко слабо. Германската централна банка и конституционния съд следват традиция, съгласно която правилата трябва да се спазват на всяка цена и следването на буквата на закона е по-важно от следването на духа на закона и постигането на желания резултат. Юридическата философия обаче сега се сблъсква по-силно със законите на математиката, демокрацията и геополитиката.

Какво ще се случи, ако е математически невъзможно правителствата на Франция и Италия да останат верни на бюджетните правила на ЕС, тъй като увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи ще пречупи икономическата активност и по този начин ще задълбочи бюджетния дефицит, вместо да го намали? Какво ще стане, ако електоратът откаже да приеме едно десетилетие на икономии и стагнация в името на спазването на валутните и фискалните правила на ЕС? И какво ще стане, ако абсолютният суверенитет на Украйна и териториалната й цялост не могат да бъдат възстановени без да съществува рискът от война с Русия, война, която западните демокрации няма да търпят?

Макар че политиците предпочитат да избегнат тези опасни положения, факт е, че Европа е достигната точка, когато част от нейните правила трябва да бъдат променени, да се тълкуват по нов начин, а с някои от нейните принципи да се направи компромис. Единственият реален въпрос е дали Европа ще постигне необходимите компромиси чрез съзнателни политически решения, или ще изчака да й бъдат наложени хаотично от икономиката или от вълненията на електората.

Това ни връща към трите големи събития и няколко причини за оптимизъм. На първо място са украинските избори. Победата на умерената партия на президента Петро Порошенко ще позволи на лидерите на ЕС да започнат истински мирен процес, който признава загубата на Крим като безвъзвратна, а жизненоважният интерес на Русия да запази военен неутралитет от непосредствените си съседи ще бъде признат.

След като се спазят тези основни условия, подновяването на приятелските отношения с Русия може да бъде възможно, санкциите постепенно ще бъдат премахнати, или поне ще бъде потвърдено, че ще приключат до средата на 2015 г., както е определено сега.

Отпадането на заплахата от война или допълнителни санкции в Източна Европа ще има силен положителен ефект върху бизнеса в Германия и Италия, които пострадаха много повече от конфронтацията с Русия, отколкото очакваха европейските лидери.

Прегледът на качеството на активите изглежда винаги като необходимо нещо, но не достатъчно условие за значително подобрение на паричната политика. Това е така, защото ЕЦБ иска да стимулира частните зами, както Великобритания направи със субсидиите за рискови ипотечни кредити, които обяви през март миналата година, а не да подкрепи публичния дълг, както направиха с количествените програми за облекчение в САЩ и Япония. За да проработи планът на ЕЦБ европейските банки трябва да бъдат рекапитализирани и прочистени, което цели да постигне и прегледът на активите. Ако резултатите в неделя са убедителни, ЕЦБ ще трябва да обяви сериозни парични стимули след следващото й заседание на 6 ноември.

На последно място обратният завой на фискалните ограничения е много вероятен, когато Европейската комисия представи своето мнение за френския бюджетна 29 октомври, или ако това не се случи, в средата на ноември, след символичното „предоговаряне“ на бюджета, което ще доведе до козметично укрепване на френските структурни реформи.

Като се съберат тези три събития на едно място Европа има шанс през следващите седмици да излезе от омагьосания кръг на политически провали и икономическа стагнация. Вероятността политиците да се възползват от тази възможност, разбира се, е отворен въпрос, предвид това, че в миналото Европа прави твърде малко твърде късно.

Ако Европа отново разочарова очакванията, рецесията ще се задълбочи и за следващата година няма да има надежда за реално възстановяване. В този случай общественото мнение ще поеме към курс на политически национализъм и икономическа дезинтеграция, не само в Гърция и Италия, но и във Франция и Германия. До следващата година ще бъде твърде късно това да се промени. Ето това означава решителен момент. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Европа е изправена пред 3 важни изпитания