Евразийският газов хъб – общ интерес на Турция и Русия
Волкан Йоздемир – доктор на икономическите науки, директор на Института за енергиен пазар и енергийна политика EPPEN (Institute for Energy Markets and Policies)
Турско-гръцката граница е удобно място за изграждането на газов хъб, тъй като това е крайната точка на различни международни проекти, включително каспийският /ТАНАП/, северноиракският и иранският газопроводи, също така недалеч от там се изгражда проектът за ВПГ терминал „Сарос“.
Визитата на руския президент Владимир Путин в Анкара на 1 декември 2014 г. беше белязана от неговото изказване за отказа от проекта за газопровод „Южен поток“. Преди всичко това се смята за политическо решение, насочено срещу Европейския съюз, част от играта на санкции между Русия и Запада
Но в основата на спирането на изграждането на „Южен поток“ /с проектна мощност от 63 милиарда куб.м. газ годишно/ стоят икономически причини. Когато анализираме това решение, трябва да имаме предвид, че енергийната сигурност на Европейския съюз се базира на диверсификация на доставките, но в този случай става дума за диверсификация на маршрута на доставка на руския газ с цел да се намалят транзитните рискове.
Това означава, че европейците нямат интерес от увеличаването на дела на руския газ в своя внос. Нещо повече, търсенето на газовия пазар на ЕС се свива /неотдавна спадна до 450 милиарда куб.м. годишно/ и в близко бъдеще не се очаква възстановяване. Следователно няма икономическа логика да се харчат 35 милиарда долара за „Южен поток“. Това е твърде скъпо, имайки предвид, че „Газпром“ има и други инвестиционни приоритети: разширяването на мощностите за добив, проектите за втечнен природен газ /ВПГ/ „Сахалин-2“ и „ВПГ-Владивосток“, както и строителството на газопровода „Силата на Сибир“, който се оценява на 55-65 милиарда долара.
Решението на Русия да се откаже от проекта под предлог, че условията на Третия енергиен пакет не са изгодни за Москва, е напълно логично от икономическа гледна точка, ако това не е политическо послание. От друга страна, „Южен поток“ вече изигра своята роля – задържа или даже блокира осъществяването на конкурентните проекти. Той беше създаден в противовес на тръбопровода „Набуко“ /за който нямаше достатъчно количества газ/, за да не се допусне каквато и да било конкуренция от страна на Южния газов коридор. От 2007 г. в „Южен поток“ бяха вложени 4,6 милиарда долара и до голяма степен той е постигнал своите цели: главният противник „Набуко“ /с капацитет 31 милиарда куб.м./ е мъртъв, а алтернативата на руския газ ще достигне пазара в Южна Европа през 2019-2020 г. след построяването на Трансанадолския /ТАНАП/ и Трансадриатическия /ТАП/ газопроводи през Гърция и Италия с ограничена мощност от 16 милиарда куб.м. При новите пазарни условия, ако „Набуко“ е нежизнеспособен, няма нужда и от реализацията на скъпия „Южен поток“. Въпреки това, както и в случая с трансформацията на „Набуко“ в по-скромната алтернатива ТАНАП-ТАП, трябва да се намери друг вариант за диверсификация на доставките. Обсъжда се нова газова тръба до турския бряг по дъното на Черно море, която някои наричат „Син поток 2“.
Председателят на Управителния съвет на „Газпром“ Алексей Милер обяви подписването на меморандум за взаимно разбирателство между „Газпром“ и „Боташ“ за строителството на новия газопровод с капацитет от 63 милиарда куб.м. до Турция по дъното на Черно море и транспортирането на руския газ до гръцко-турската граница, където ще се създаде газов хъб. След това последва обявяването на създаването на нова компания, която да реализира този нов проект, „Газпром-Руская“. Но за момента не е ясна структурата на партньорството, нито конкретния маршрут на новия тръбопровод. Някои смятат, че това ще бъде същият този „Южен поток“, преодолявайки почти 1000 км по черноморското дъно, но той ще излезе на сушата в турска Тракия вместо край българския град Варна. Съществува също така мнението, че новият тръбопровод ще свърже компресорната станция „Руская“ с турския регион на Мраморно море през Крим. Въпреки това независимо от стартовата точка /“Руская“ или „Береговая“/ най-реалистичен вариант изглежда икономически по-ефективното строителство на нова линия успоредно на вече работещия „Син поток /капацитет от 16 милиарда куб.м./, който струваше 3 милиарда долара в началото на това столетие.
В действителност днешните действия в енергийните отношения между Турция и Русия могат да се разглеждат като своеобразно завръщане към събитията от преди 8 години, когато Русия изключи от плановете си проекта „Син поток 2“ и предложи „Южен поток“. В отрасъла смятаха, че „Син поток 2“ вече не се обсъжда и „Южен поток“ е неизбежен, а сега „Южен поток“ е спрян, а „Син поток 2“ е отново на дневен ред.
Но, вземайки предвид намаляващото търсене в Европа, изявленията на Милер за мощността на новия тръбопровод от 63 милиарда куб.м. може да бъде поставена под съмнение. Около половината от обявената мощност стигат за турския и балканския пазари. 14 милиарда куб.м. ще отидат за непрекъснатото снабдяване на Турция, за да се избегнат рисковете, свързани с Украйна, и почти толкова за всички страни от Югоизточна Европа, а също така Италия през ТАП. Трябва да се отбележи, че ЕНИ първоначално предлагаше през 2007 г. същия капацитет за „Южен поток“ – 31 милиарда куб.м. Планирано е, че след като пресече Черно море руският газ ще тече по територията на Турция до предложения газов хъб на гръцко-турската граница.
Също така не е ясно, кой ще построи новият тръбопровод на територията на Турция или ще разшири вече съществуващата мрежа и по какъв начин ще бъде разпределена собствеността. В крайната точка /от предложения газов хъб на границата на Турция и ЕС/ руският газ може да бъде пуснат или по ТАП /по Третия енергиен пакет на ЕС изключение се прави за първоначално планираните 10 милиарда куб.м., още 10 милиарда куб.м. ще бъдат достъпни за трети страни/, или по газопровода Турция-Гърция, мощността на който е 7 милиарда куб.м. и който за момента стои ненатоварен. По-късно след завършването на трансграничния газопровод Гърция-България природният газ може да влезе и в България. Турско-гръцката граница е удобно място за изграждането на газов хъб, тъй като това е крайната точка на различни международни проекти, включително каспийският /ТАНАП/, северноиракският и иранският газопроводи, също така недалеч от там се изгражда проектът за ВПГ терминал „Сарос“. Руският газ може да бъде оценен в зависимост от цената на каспийския, близкоизточния и източносредиземноморския газ. Една точка на изход създава конкурентна среда.
При оценката на транспорта на „синьото гориво“ от Русия за Европа и необходимостта от новия южен маршрут трябва да се отчита газовия триъгълник ЕС-Русия-Украйна.
Както е известно, „Газпром“ води преговори с новата Европейска комисия във връзка с използването на пълната мощност на тръбопровода ОПАЛ. Русия би могла да започне разработването на турския вариант, за да получи разрешение от ЕК за използването на цялата мощност на ОПАЛ, което означава използването на целия капацитет на „Северен поток“ /55 милиарда куб.м./. Решението на ЕС да направи такова изключение по отношение на ОПАЛ няма да е нещо учудващо, защото това ще минимализира транзитните рискове при използването на украинската газопреносна система /ГТС/. Ако погледнем на проблема с украинския транзит, тогава картината ще се избистри:
До 2009 г. 80-85% от руския износ в Европа минаваше през ГТС на Украйна /120-125 милиарда куб.м./;
Днес 50-55% от целия руски износ за Европа минава през ГТС на Украйна /70-75 милиарда куб.м./
Ако ЕС разреши използването на останалата половина от тръбопровода ОПАЛ и Русия използва целия капацитет на „Северен поток“ и тръбопровода „Ямал“, транзитът през Украйна ще спадне до 35-40 милиарда куб.м.
Основният резултат от последните събития е, че германските газови хъбове стават ликвидни, и Германия се превръща в газовия хъб за Централна и Западна Европа с възможността за реверсни доставки към съседните държави. Второ, Украйна като транзитна-страна, губи своето значение за Централна Европа. Това ще има значение само за енергийната сигурност на Югоизточна Европа и Турция. Следователно, за да намали до нулата позициите на Украйна, би било разумно „Газпром“ да предложи рентабилен проект, който ще осигури с газ Югоизточна Европа в новите пазарни условия.
Това може да стане една добра възможност за Турция и тя ще изиграе важна роля в промяната към по-добро на отношенията в енергийната сфера между ЕС и Русия. По-важно е това, че от икономическа гледна, създавайки стратегическо партньорство с Русия, Турция може да осъществи дългосрочната си задача: да се превърне в газов хъб за региона. Но по-далеч от разсъжданията за тези възможности нещата за момента не вървят, Турция все още не е създала газов хъб за своя собствен пазар и не е инвестирала в необходимата инфраструктура, включително хранилища. Тенденциите на турския газов пазар са противоположни на европейските. След 2008 пазарът на ЕС се концентрира върху либерализацията и интеграцията, а също така в развитието на газови хъбове. За разлика от Европа търсенето на природен газ в Турция расте и достигна 48 милиарда куб.м. през 2014 г., но енергийната борса на Турция /EPIAS/ ще отвори врати най-рано през 2015 г., предвижда се търговия с електроенергия, а условията за природния газ още не са ясни.
Може да се каже, че Турция за момента няма такава възможност. Отчитайки недостига на собствено производство и капацитет на хранилищата, сътрудничеството с един от газовите износители може да бъде полезно за страната. Така тя ще може да изгради газов хъб в Югоизточна Европа. В Източна Австрия газов хъб няма, а след блокирането на покупката на 50% от австрийската газова борса Central European Gas Hub от „Газпром“, интересите на Русия и Турция съвпадат. Двете страни искат да играят по-активна роля в променящата се европейска структура на търговията с газ. В тази връзка газоразпределителният център, който ние наричаме „Евразийски газов хъб“, който ще бъде съвместно управление на турската и руска компания, ще се превърне в отлично решение:
Трябва да бъде определена структурата на партньорство и управлението на газов хъб;
Точката на пункта откъдето турските вносители ще вкарват газа трябва да бъде премахната в дългосрочните договори;
Турция трябва да получи правото за реекспорт на руски газ;
Необходимо е да се инвестира в развитието на системата от хранилища;
Финансовите пазари трябваше да бъдат интегрирани в новия газоразпределителен център.
Всички тези задачи в момента трудно могат да бъдат решени, но без това е невъзможно да се говори за създаването на общ Евразийски газов хъб от Русия и Турция.
Ако с Евразийския газов хъб нещата не потръгнат, Русия и Турция могат да бъдат и други варианти на сътрудничество. Турция може да се концентрира върху създаването на свой собствен хъб или да реши да се превърне само в енергиен коридор за руския газ. Последният вариант може да се сравни с проекта ТАНАП, където „Боташ“ има миноритарен пакет, а позицията на Турция бъде ограничена до енергиен коридор за износителя на газ СОКАР. В този случай руската страна ще стане основен инвеститор, но за Турция това не е желателно, тъй като подобен проект неизбежно ще превърне Гърция в хъб за природен газ.
Ще добавя, че в съответствие с официалната енергийна политика на Турция задачата за диверсификацията на газовите ресурси е в списъка с приоритетите. А ако става дума за диверсификация на доставките, първото, което идва наум, намаляването на зависимостта от руския газ, която в момента е 60%. Но думите се различават от делата. Зависимостта на Турция от руския газ не намалява и нито един от гореизброените варианти няма да помогне затова. Въпреки това Турция може да се бори затова да излезе от позицията на „краен потребител“ за Русия и да се концентрира върху превръщането си в „потребител-посредник“ между Русия и трети пазари. Ако Гърция от подобни проекти спечели повече и стане газов хъб, в отношенията между Турция и Русия обезателно ще се появи напрежение.
Очевидно е, че алтернативата за транзитната роля на Турция е създаването на Евразийски газов хъб и неговото общо управление с Русия при партньорство 50% на 50%. Ако Русия сериозно се отнесе към този вариант, Турция би могла да замени Австрия в „играта“ на газови хъбове. Но като цяло за момента е твърде рано да се оценява решението на Русия да се откаже от „Южен поток“ и предложенията, които ще последват след него. Преди създаването на Евразийския газов хъб на границата на Турция и ЕС се очакват продължителни и трудни преговори между Русия и Турция. Но в газопроводния бизнес даже невъзможното понякога става възможно, струва си само да си спомним, че „Син поток“ в самото начало беше кръстен „Синя мечта“, а днес той е вече прототип за „Син поток 2“. /БГНЕС
