Автор: Ихсан Йълмаз, в. „Заман“
Когато полетя за срещата на НАТО в Уелс, Реджеп Тайип Ердоган се похвали, че ще поиска от Барак Обама да му даде Фетхуллах Гюлен. Това беше в заглавията на девет национални медии, които са под строг контрол на Ердоган.
Ердоган отбеляза, че Турция винаги предава терористи на САЩ, когато Вашингтон ги поиска. Така че и САЩ трябва да направят същото в момента. Той също така заяви, че ще отправи предизвикателство към западните лидери за предполагаемите им действия да подслушват него, министрите му и висши бюрократи.
Хората са разум в главите знаят, че тези коментари са просто нов опит за действие в психологическата война срещу собствения му народ. На практика така се подиграваше със себе си пред демократичния свят и либералните демократични хора в собствената си страна. Просто се стремеше така да отвлече вниманието от мащабната си връзка с корупцията, като се държи като непослушно и палаво дете. Ердоган беше голям приятел на Силвио Берлускони и все повече действа по подобие на друг голям приятел на Берлускони – полк. Муамар Кадафи. Точно като Кадафи не го интересува как го приемат на Запад, единственото от което се интересува е да се хареса на избирателите си.
Като Кадафи и Ердоган злоупотребява с ресурсите на страната си в отношенията със Запада само в името на осъществяването на собствените си интереси. Либия на Кадафи имаше петрол и той подкупваше западните страни с всякакъв вид договори, търгове и оферти, за да се съобразяват те с неговите екстравагантни, налудничави и смехотворни искания. Поради това Западът не обръщаше внимание на това, което той причиняваше на своя народ в Либия. Те не се интересуваха от ужасяващата равносметка за опазване на човешките права в Либия, на мизерното положение със свободата на пресата, с диктатурата и тиранията му, както и с бедността на милиони. Единственото, от което се интересуваха лидерите на западните страни, бяха националните интереси на техните собствени държави.
По абсолютно същия начин действат и турските лидери. Кадафи награди Ердоган с медал, който той прие с гордост. Когато започна бунтът срещу режима на Кадафи в продължение на месец Ердоган не подкрепи опозицията с довода, че Турция има инвестиции и работници в Либия, така че трябва да запази мълчание. Знаейки, че световните лидери винаги ще го успокояват и толерират, Кадафи имаше огромни палатки, издигнати в градините на пет-звездни хотели и оставаше в тези шатри, вместо в хотелските стаи. Той искаше от западните лидери да организират стотици млади момичета, на които да проповядва за исляма в продължение на часове. Но въобще не е бил наясно колко отвратително е изглеждало това отстрани, поради което пострада не само народът му, но и ислямът. Ердоган, разбира се, не е достигнал това ниво, но има признаци, че спокойно може да се превърне в друг Кадафи. Неговите верни привърженици твърдят, че то е халиф, и аз не бих бил шокиран ако скоро те започнат да говорят за него като за пророка Махди. Тази хипотеза не е за подценяване. Защото мъжът постепенно се превръща в лидер на култ.
Каквито и грешки да допуска, те нямат негативно отражение върху верните му следовници. За да излъска имиджа си като защитник на вярата, той скоро ще има визита във Вашингтон, за да открие многомилионен проект за градеж на джамия, финансирана, най-вероятно, със средствата на турските данъкоплатци. В миналото Кадафи и саудитският крал вършеха подобни неща. Него не го е грижа какво е мнението на хората на Запад за тази политизирана версия на исляма или за спонсорираната от държавата турска джамия. Той просто ще демонстрира на своите религиозно-националистически гласоподаватели, че е открил в сърцето на Щатите най-голямата джамия. Дали това ще накара американците да почувстват по-близо до сърцата си исляма? Точно обратното. Но него това не го интересува. Повече от достатъчно за него ще е да са щастливи подкрепящите го гласоподаватели в Турция и феновете му на арабските улици.
Пред верни и лоялни журналисти на път за дома от Уелс от неговите изявления стана ясно, че не е бил в състояние да постави въпроса за подслушването пред западните лидери, въпреки надменните му намеци преди това. Той определено има доста скелети в гардероба си и западните лидери са му показали, че знаят всичко за неговите мръсни ризи, така че той дори не се осмелил да повдигне въпроса. По темата „Гюлен“ той също получил шамар и от него били поискани доказателства, с което му било показано, че САЩ не са управлявани от племенен вожд, за когото законите не важат. И сега въобще не го е грижа колко нелепо изглежда, тъй като го интересуват единствено заглавията тук, в Турция. Също като Кадафи. /БГНЕС