ЕП се готви за възход на протестните партии
По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент очакваният възход на новите евроскептични партии хвърля 28-те държави-членки на ЕС в неизвестното, пише френският вестник „Фигаро“.
Пробивът на Националния фронт в социологическите изследвания във Франция облива Европейския парламент в студена пот. Но все пак със семейство Льо Пен евродепутатите се чувстват в познати води. Това, което създава главоболия на Брюксел, е по-скоро възходът на нови партии, които преднамерено са яхнали вълните на кризата, но бъдещите им съюзи остават мистерия. От крайната левица до крайната десница в борбата за ЕП са се включили двадесетина суверенитски, антилиберални, националистически или еврофобски формации.
Една трета от тези партии на протеста, като „Алтернатива за Германия“ или „5 звезди“ на италианския популист Бепе Грило, никога не са имали депутати в Европарламента, дори не са правили кампания на европейско ниво.
Изборите за ЕП, за които се смята, че са без залог за власт, са преливник на фрустрации. Гърция с партия Сириза може да увеличи силите на крайната радикална левица. Испания, Португалия и Ирландия са парадоксални изключения – там не се е зародило нито едно подобно движение, въпреки че те преминаха през икономическото и социално чистилище на спасителните планове на еврозоната.
Възможност за създаване на една група
Европейският парламент, избран през 2009 г., включва малко над 10% категорични евроскептици, една трета от които от крайната левица (групата Европейска обединена левица) и две трети от крайната десница (групите „Европа за свобода и демокрация“ и независими, сред които и Националният фронт). С новите протестни партии те могат да превземат 20% от Европарламента, ако се вярва на последните изследвания (около 150 места в 751-местния парламент). И дори да стигнат до 25% (или 190 места), ако всички страни гласуват като на последните си национални избори.
Очертава се силен сигнал за недоволство. Но какъвто и да е сценарият, мнозинството остава далеч от обсега на противниците на ЕС. Четирите традиционни формации ще загубят влияние, най-вече дясноцентристите, изхабени от властта в мнозинството държави от еврозоната. Но двете доминиращи партии, консервативната Европейска народна партия и Групата на социалистите и демократите, ще запазят над 200 места всяка. Стотина центристи и зелени биха могли да засилят това укрепление, ако се наложи.
В Страсбург механичната последица от изборите ще бъде предложената възможност от крайната десница да се създаде за първи път парламентарна група, чиито основен стремеж да бъде засилено присъствие в работата на комисиите, правото да внася проектодокументи и в крайна сметка засилена финансова подкрепа. Председателката на Националния фронт Марин Льо Пен несъмнено ще постигне лесно изискваните за това 25 места в ЕП. По-трудно за партията ще бъде да обедини сродните партии в най-малко седем отделни държави-членки на ЕС. Съюзът с Партията на свободата на холандеца Герт Вилдерс изглежда стабилен. Към него трябва да бъдат привлечени още италианската Северна лига, австрийската Партия на свободата, шведските демократи, националистите от Словашката народна партия и белгийците от Фламандски интерес.
Марин Льо Пен обаче изчаква с фиксирането на периметъра, а две партии от тежката артилерия на еврофобското движение вече казаха „не“ – Алтернатива за Германия и британската ЮКИП, която е втора по популярност на Острова след консерваторите. Обединението на националистическите десници, които са опоненти и несклонни към компромис, се очертава трудно. Подобен опит на Националния фронт през 2007 г. се провали след няколко месеца. В крайна сметка пробивът на крайните партии и последствията за Европа може би ще бъдат усетени по-слабо в Страсбург, отколкото в Париж, Лондон, Берлин или Рим. Ако Европа трябва да промени курса след 25 май, това ще е най-вече защото Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Ангела Меркел или Матео Ренци са почувствали настроенията на избирателите у дома.
