Александър Найденов, vremigrant.com
Пешеходната зона на булевард Витоша в София е естествен икономически експеримент. Пространството започва при Съдебната палата и завършва в началото на парка на НДК. В момента булевардът е разделен на две части: неремонтирана (покрита с чакъл, трамвайни линии, бетон; естестически неприятна и шумна част) и ремонтирана (ново покритие от паваж в топли цветове, пейки, улични артисти).
Инфраструктурата е основната видима разлика между двете подзони на Витошка. Това, което в момента обаче отличава двете зони по-силно, е поне видимото състояние на бизнесите, разположени в тях.
Противно на очакванията заведенията (барове, кафенета, ресторанти) в неприятната част на булеварда поне външно изглеждат много по-посещавани, с повече клиенти и в по-добро икономическо състояние. Почти всяко заведение там има много ясно разпознаваемо, запомнящо се лице (Wok2Walk, кафенето Afredo и др.). Почти всяко заведение се стреми да се отличи и визуално (напр. с палми като украса или със специални арт-столове), и продуктово (предлагайки не само кафе и чай). Конкуренция се наблюдава и в разнообразни намаления, “happy hour”-оферти, оферти на деня и др.
Ремонтираната част на пешеходната зона е спокойна. Заведенията са по-празни, визуално се отличават много слабо, не изглежда да се конкурират сериозно. Еднотипни са.
На какво се дължи голямата разлика между двете групи от бизнеси?
Ако желаят да оцелеят в дългосрочен план – особено след оправянето на инфраструктурата в неремонтираната зона, заведенията по-близо до НДК трябва да придобият собствени лица и постоянни клиенти; иначе са обречени на генералната, неконтролирана от тях зависимост от броя на клиентите, които не откриват място в заведенията в първата част на булеварда.
Най-големите печеливши от общинските действия скоро ще бъдат заведенията около малкия фонтан, върху който ще бъде построен паметник на Алеко Константинов и Бай Ганьо.
Да се видим пред кафене “Алеко”? На по бира в бара “Бай Ганьо”?