Двата мита около КТБ

Юрий Борисов

Два мита около КТБ продължават да се налагат в публичното пространство.

Първият е за „дупката“ от 4,2 млрд. лева. Толкова били „откраднати“, „източени“, „изчезнали“ от банката. Вложителите били ограбени и това било изконсумиран факт.

Истината обаче е друга. „Дупката“ от 4,2 млрд. лева не е факт, а прогноза. БНБ не твърди, че тези пари са изчезнали, а че могат да изчезнат в бъдеще. Оттук следват много въпроси.

Например, защо преди затварянето на банката 98% от кредитите се обслужват редовно, а днес БНБ приема само 20% от тях за безпроблемни? Това, че със затварянето на КТБ спира погасяването на кредити за 1,4 млрд. лева, означава ли, че тези кредити наистина са несъбираеми? Защо БНБ смени методиката за оценка на обезпеченията, при което се оказа, че признати в цял свят обезпечения не се признават в случая с КТБ? Например обезпечения с дълготрайни материални активи, търгуеми ценни книжа и гаранции от първокласни банки. В сряда Емилия Миланова, оглавявала 10 години „Банков надзор“, каза, че докладът на БНБ не е правен по международни стандарти. Ще се получи ли „дупка“ от 4,2 млрд. лева, ако се приложат международните стандарти? И дали тогава много кредити от графата „лоши“ няма да бъдат върнати отново в графата „добри“? Въобще прогнозното съмнение на БНБ не хвърля ли съмнение върху основателността на прогнозата?

Вторият мит е, че ако държавата даде, примерно, 2 млрд. лева за оздравяване на КТБ, това ще е спасяване на банката с парите на данъкоплатците. Видите ли, някой крал, пък сега ние ще плащаме.

Истината е друга. Банката може да бъде спасена, без данъкоплатците да бъдат ощетени дори с един лев. При процедура на оздравяване няма правен механизъм, при който държавата да вземе от парите ни и да ги подари на някого. Тя има две възможности: или да даде пари назаем, или да стане съсобственик на оздравяваната банка. В първия случай заемът ще й бъде върнат. Във втория съвкупният данъкоплатец ще има нова банка. Много по-голяма от единствената държавна банка днес – Българската банка за развитие.

Данъкоплатецът със сигурност обаче ще се бръкне в случай на фалит на КТБ. Именно тогава от неговия джоб ще бъдат извадени всички гарантирани депозити. За да спечелят едни специални хора – тези, които няма да си върнат кредитите, и тези, които ще си напазаруват на ниски цени кредитния портфейл на КТБ.

В сметката на данъкоплатеца можем да сложим и удара върху бизнеси, които хранят над 100 хиляди българи.

При подходящо говорене на институциите и гаранции, че натискът за теглене на пари при отварянето на банката ще бъде посрещнат адекватно, едва ли ще се стигне до изтегляне на всички депозити от КТБ. Въпреки силно увредената й репутация. За което доста хора поработиха сериозно. И май продължават да го правят.