Докато Обама е на власт, халифатът може да е спокоен

Амир Тахери

Осем месеца, след като президентът Барак Обама нареди бомбардировки на избираеми цели на Ислямската държава, наричана още и ИДИС, терористичната групировка поддържа инициативата както във военни, така и в политически смисъл. Това твърдение може да изненада много хора. В края на краищата иракската армия и кюрдите постигнаха няколко победи на бойното поле срещу ИДИС.

Дяла, една от четирите иракски провинции, завзети от ИДИС, беше очистена от нашествениците и сега е под контрола на иракската армия. В две други провинции – Салахедин и Ниневия, иракската армия /подкрепяна от доброволци/ успява да държи силите на ИДИС отвъд определени линии. А в „триъгълника на смъртта“, югозападно от Багдад, иракската армия си върна контрола върху няколко стратегически пункта. Най-впечатляващо беше принуждаването със сила ИДИС да се оттегли от части от сирийския гр. Кобане. В момента дори висши иракски политици твърдят неофициално, че чудовището на Даеш /арабското име на ИДИС/ е много живо и хапещо“.

Как така споменатите по-горе „победи“ не променят общата картина?

Като за начало Даеш не води конвенционална война от позиции. Групировката действа в три концентрично разположени кръга.

Вътрешният кръг е концентриран в сирийския гр. Ракка, където е главната квартира на „халифата“ и в Мосул, третия по големина град в Ирак. Следващият кръг включва иракските градове Рамади, Фалуджа и Тикрит, където ИДИС има бази за предприемане на бързи набези до други градове, включително и до Багдад. В третия кръг ИДИС държи известен брой базирани в селища отряди из голямата пустиня, разпростираща се от Сирия и Ирак до Йордания, Ливан, Саудитска Арабия и Кувейт. Следвайки моделът, наложен от пророка по време на водените от него войни, тези отряди изпълняват бързи удари, следвани от изтегляне, подобни на този срещу Саудитска Арабия миналия месец.

Повечето коренни жители отказват да се завърнат в освободените от ИДИС градове и села. Купчината развалини, каквото представлява сега Кобане, успя да привлече не повече от 10% от населението си за завръщане по техните домове. По-малко от 5% искат да се завърнат в Джабал Санжар, твърдина на йезидите в продължение на над 1000 години. В някои населени места иракските офицери забелязват появата на „Стокхолмския синдром“ – местните жители шиити и туркмени изразяват някакво одобрение към „чистотата и ефективността“ на управлението от страна на Даеш. Не става дума само за оръжията, с които ИДИС налага контрола си. По-важен е терорът, който групировката е наложила сред милиони жители на Сирия, Ирак, Йордания, Ливан, и, с нарастващи темпове, в Саудитска Арабия и Кувейт.

Междувременно взетото паническо решение на Йордания за екзекуцията на двама джихадисти в отговор на изгарянето на заловен йордански пилот е още един израз на терора, който Даеш налага на арабските правителства и на голяма част от населението. В краткосрочен план терорът е много ефективен начин за психологически контрол на невъоръженото население. Дори в районите, далече от сферата на влияние на Даеш, увеличаващ се брой проповедници, писатели, политици и дори шейхове и емири, тероризирани с безпрецедентна свирепост, хеджират своите залози.

Днес Даеш има заплашително присъствие не само в Багдад, но и в арабските столици от Кайро до Мускат – един зъл дух, способен да извършва атаки в Синай и да организира смъртоносни нападения по границите на Йордания и Саудитска Арабия. ИДИС се радва и на друго предимство: има ясна стратегия да превръща в несигурни райони, които са извън нейния контрол. Никой не допуска, че Даеш може да превземе Багдад, но от това жителите на Багдад нямат усещането, че са по-близо до нормалния живот.

Посланието на Даеш е ясно: Никой не е сигурен никъде, включително в немюсюлмански държави, докато целият свят не бъде поставен под „правилна ислямска власт“ .

Част от твърдението за почти неефективните усилия на съюза срещу ИДИС почиват на нелепото умишлено уклончиво водачество на Обама. Той държи операциите за бомбардиране на ИДИС на хомеопатичен минимум като никога не атакува „халифата“ в неговата сърцевина. Иракски официални представители ми казаха, че Обама е поставил толкова много ограничения за използването на американските военновъздушни сили, че за времето докато Вашингтон одобри извършването на операция, шансът за нанасяне на поражение на ИДИС вече е отминал. „Ние сме на бойното поле и се обаждаме за американска въздушна подкрепа“, казва иракски офицер. „Но ни казват, че първо трябва да бъдат отметнати редица условия. И когато получим зелена светлина, ние просто се намираме сред празна пустиня.“

Фиктивното участие на Обама в кампанията обслужва по чудесен начин пропагандата на Даеш. Срещу почти никаква цена „халифът“ твърди, че той се сражава с „езическа свръхсила“, с което измъква някаква легитимност и равнище на популярност в света, в който антиамериканизмът е срещано бедствие. Даеш може и трябва да бъде победена и разрушена, а не „сдържана и разградена“ както твърди Обама.

А това изисква нова стратегия, която трябва да съдържа и разполагането на специални сили от САЩ и други западни и арабски страни, постоянни въздушни удари срещу светая светих на Даеш и въоръжаване на борещите се срещу ИДИС племена в Ирак и срещу Асад бойци в Сирия. Обама може да отхвърли всичко това като трудна задача. Ако го стори, той просто ще потвърди убеждението на Даеш, че докато Обама е на власт, групировката почти няма за какво да се притеснява. /БГНЕС