Десет особености на балканския манталитет
Лазар Джамич – някогашен сръбски журналист, който днес се занимава с дигитални стратегии и работи като директор в европейската централа на Google, определи основните стълбове на балканския манталитет. Това се случи по време на конференция в Белград.
Някога Джамич е бил музикант, толкова добър, че е написал първия учебник за барабанисти в Югославия. След това се занимава с журналистика – 9 години работи в радио Смедерево, като е бил и негов директор.
През 1992-ра започва да се занимава с маркетинг и PR консултации и се мести в Белград, след това пише и няколко професионални книги. Днес е смятан за един от най-големите авторитети по дигитален маркетинг в света.
Работи като директор планиране в лондонската агенция Kitcatt Nohr Digitas и по стратегиите на водещи фирми и марки. Въпреки това, за мнозина е най-известен с книгата (излязла през януари 2014-та), посветена на феномена на Алън Форд за бивша Югославия – „Цветарница в Къщата на цветята“.
Наскоро той говори на фестивала „Миксер Хаус“. Темата бяха 10-те особености на балканския манталитет. Ето неговия списък:
10. Непостоянство
Това е най-стабилната характеристика из тези ширини и допринася за нашата представа за себе си. Вижте само нашата история – Белград е разрушаван 40 пъти. Славяните, които идват на Балканите (дали през 7 век или преди пристигането на извънземните на Земята – тук има различни теории), намерили много лошо място, на което да опънат палатките си.
Натъкнали се на място, през което минавала всяка орда, шайка или армия. Това е история за нестабилно място в геополитически смисъл. Сравнявайки я с Англия, там е съвсем нормално да има родословни дървета, които те водят от 1060 г. до днес. Това е различна умствена конструкция от тази, с която сме свикнали – всяка власт започва от начало и руши всичко, което е направено досега, прави всичко наново. Историята се пише, преправя и дописва.
Нашият манталитет не е сладка торта, която има красиви слоеве, които можете да режете на красиви парчета, а е чиния спагети. Всичко е напълно заплетено и нацапано с червен сос.
9. Смърт
Душко Ковачевич веднъж казва: Сърбите имат 5 сезона – зима, пролет, лято, есен и война. Има много истина в това.
Често забравяме, че сърбите живеят близо до смъртта, по начини, които хората „отвън“ не могат да проумеят. Моите приятели англичани изпадат в шок, когато ни видят да ядем на гробищата, седим на мястото на смъртта и пием.
За нас смъртта е нещо съвсем нормално, защото ако погледнете колко сме загинали във войните – 60% от мъжкото население е загинало през Първата световна война, не е чудно, че живеем с усещането за смърт. Това са такива състояния в човешката психика, които не могат да се компенсират толкова лесно.
Монах в средновековна Сърбия веднъж казал (а това е и заглавието на тази история): Ние, сърбите, сме цветя, които растат на ръба на гроба. Нещо хубаво и нежно, лесно чупливо, което винаги стои на ръба на нещо смъртоносно и трагично, нещо, което съвсем лесно ще ни доведе до пропадането.
8. Сюрреализмът
Нашата естествена форма на обществено устройство не е комунизъм, нито социализъм, а сюрреализмът като ежедневно явление. Ако латиноамериканците са дали магическия реализъм, ние сме дали на света документалния сюрреализъм. Не съществува граница със съня – денят на Балканите е или като кошмар, или някакъв сън.
7. Митове – ролята на героите
Митът за героизма се промъква през няколко неща – първо митът за Крали Марко, който по същество е уестърн. Освен за лидери, имаме и митове за ролята на сърбите в света, някои от които са реални, а други извън реалността, но със сигурност са много. Често не могат да се избегнат истории за 40 дивизии, които сме задържали на Балканите по време на Втората световна война, за това, че сме попречили на турците да завладеят Европа. Безспорно е значението на Тесла и Михайло Пупин, но основното е че Милев, а не Алберт Айнщайн е написал теорията на относителността.
6. Митове – ролята на жертви
Един израелски писател е казал, че евреите и някои балкански народи са народи на книгите, т.е. народи на приказките – и за едните, и другите митологията е история, те се виждат през обектива на митологията вместо през обектива на реалната история.
Това страдалничество е част от нашия живот, като се започне от това, родителското: аз, когато бях малък, ходех по 10 км до училище посред зима, и то по наклон в двете посоки.
5. Склонността
Спомняте ли си вампирските зъби от Алън Форд, които са се драскали един в друг? Е това е описание на обикновен ден в моето семейство. Крещенето е нормалният начин на комуникация. Ние имаме слаб контрол на импулсите. Първо правим нещо, а после мислим. Липсата на контрол над импулсивното ни действие е част от културата, образованието, политиката, част от нашия комуникационен и диалогичен дискурс.
Например, напълно съм огорчен от живота и това, че никой не ме слуша. Оттук се тръгва с дискурс, който е натоварен с емоции, и аз имам разказ, който трябва като робот да разкажа докрай, в противен случай се чувствам нещастен. От друга страна ние сме арогантни – някой, който не признава чуждото мнение, хора с власт напълно арогантно пренебрегват каквито и да било въпроси и коментари.
4. Суеверия
Един от начините на изразяване на нашата ирационалност е суеверието. Например, изненада за жена ми беше, когато установи, че диагноза възпаление на яйчниците в Англия не съществува.
Тук е, разбира се, и най-големият враг на сърбите, по-голям от масони, Ватикана и НАТО – течението!
Пътувах в автобус от Белград за Смедерево и участвах в сбиване, защото човек отвори прозорец на 42 градуса и течение от горещ въздух се завихри в задния край на автобуса. Каквото и да е движение на въздуха от един до друг прозорец е смъртно опасно, от което и най-суровият сръбски наемен убиец се страхува повече от всичко на света.
В Англия ми липсват нашите ритуали, плюене в пазва и чукане на дърво.
3. Мъдростта
Дори и по време на купони няма лесен и обикновен разговор, вторият въпрос е дали има живот след смъртта. От друга страна, тази история за дълбоките аспекти на човешкия живот е нещо, което е страхотно, защото това означава, че ние сме в допир и контакт със силни и дълбоки неща, точно заради това, че сме били в контакт със смъртта и нестабилността.
Имаме и момент на темпоралност – например, не се виждаш с някого 10 години, но когато отново се срещнете, имате усещането, че е бил зад ъгъла за кафе. Продължавате разговора от изречението, на което сте спрели преди 10-15 години. Ако нещо ми липсва в Лондон, това е този момент. Времето да се седи, да се разказва за дълбоки неща, без да се бърза, да се анализират всички аспекти на живота и смъртта. Кафенетата са фантастична институция, на която френските бистра не могат да стъпят на малкия пръст.
2. Издръжливост
Тук непрекъснато се разказва, че нещо не ни е наред, но мисля, че би трябвало да обърнем това в наша полза и да изтъкваме парадоксите, които носим в душата си. Те ни дават един вид психологическо богатство, което може да се превърне във фантастично изкуство и творческо изразяване.
Има концепция, която включва иновации с изключително малко ресурси – много разпространено в Индия, Африка и Китай по обясними причини, но и на Запад. Редица водещи компании започват да правят ограничени инвестиции в иновации. Това означава ограничаване и краен недостиг на ресурси, за да ги използваш като творческа възможност да промениш начина на мислене и начина, по който да създадеш нещата.
Имаме отличната възможност да приложим и някой творчески трик. Оптимистичния дилетантизъм, от който често можем да тръгнем, много добре резонира с модерния свят, това трябва да разберем. За разлика от света, който сега е в криза, ние имаме възможност да израстнем от ниска база, с редица нови творчески решения, които са ни генетично заложени.
1. Хумор
Голяма част от нашия мироглед е хуморът. Съществува променена реалност, но нашият хумор съдържа много повече сатира, отколкото английския. Заради сатиричните афоризми по нашите ширини се е влизало в затвора. Аз бях заплашван, заради мои статии във вестника, в който работех, че ще ме изгонят шест месеца по-рано. Такава сериозна сатира „навън“ не е често срещана.
