Да скриеш съседа с финес

Юлия Кръстева

Някога по нашите географски ширини хората са имали навици, малко по-различни от сегашните. Едно от любимите ми, характерни за миналото неща, е при покупката на нов имот да се прави проучване за съседите – кои са, какви са, какви роднини имат, какви навици имат, какво е общественото мнение за тях, защо е свободен имота до техния. В известна степен някои от тях биха могли да са актуални и сега, но сега не е тогава и навиците не са същите. Ако направим кратко проучване за мнението на съседите едни за други, ще разберем колко много не се познават или знаят предимно лошите си черти или в идеалния случай са нещо повече от приятели. Мъдрите казват „Съседът е повече от роднина”, дали обаче е от родата на жена ти, никой не казва.

Когато живеем или просто прекарваме дълго време на малко пространство с хора, които не желаем да се мяркат на погледа ни е мъчително. Мъчително е и да имаме алтернативно на същото това място, но с още по-кофти съседи. Без лоши чувства моите бивши съседи не обичаха да изхвърлят нищо и трупаха най-разнoродни по вид, материал, форма и размери вещи, които никога не ползваха, но винаги „може да потрябват за нещо”. Знаех, че ще ми е трудно да живея с тази гледка, но също така знаех и колко бих ги засегнала ако издигна стена помежду ни, но все нещо трябваше да се направи по въпроса. Ама разбира се, жива, много красива през сезоните преграда би решила тези проблеми. И така, идва ред на най-сложната част – избора на растения за моята жива стена.

Едно от най-често срещаите решения за живи стени са вечнозелените растения. Те могат да са както иглолистни, така и широколистни. Важно за избора е колко голяма искаме да бъде, геометрична или свободна форма, какви са екологичните характеристики на мястото (или какви условия за живот предлагаме на нашите растения), какви допълнителни условия или забележки имаме. Например някои хора предпочитат телена оградна мрежа или друг вид ажурна ограда, по която пълзи Орлов нокът (Lonicera japonica), Текома (Tecoma/Campsis), Глициния (Wisteria), роза или нещо друго обилно цъфтящо. Прекрасен избор с красиви цветове, особено когато цъфтежът е обилен. Когато избираме такъв вид растения, превръщаме границата на имота в колоритна, ароматна феерия и може дори да забравим какво има зад нея. В общи линии това е и целта. Малките недостатъци са, че вегетационния сезон свършва и листата падат, гледката към съседа отново се разкрива, макар и не изцяло, някои цветове привличат жилещи насекоми или предизвикват алергични реакции заради силния си аромат.

Вечнозелените катерливи/увивни растения са адекватна алтернатива, стига да могат да се развиват добре на мястото. Техният малък недостатък е, че хората бързо се отегчават от еднообразната гледка. Ето защо е добре да помислим и за този детайл. Има много варианти за постигане на разнообразие, специалистите предлагат доста, според спецификите на мястото и желанието на стопанина.

Живата стена с геометрична форма е една от най-популярните. Тя разбира се, изисква своите специални грижи, но нали все пак говорим за жив организъм. Тук разнообразието е толкова голямо, че специално ще се спра на него в друг текст. Същото се отнася и за живите стени със свободна форма, т.е. характерната форма за конкретния растителен вид. В тези случаи можем да избираме и по: цвят на листата, цветовете, плодовете. Наличието на шипове и бодли не радва особено съседското куче (или самия съсед), но ако искаме да го държим далеч от личното си пространство това е добър избор.

Каквото и да изберем в крайна сметка би било добре да знаем, че: постигането на желания ефект може да отнеме известно време; не винаги когато искаме красива рамка на екстериорното пространство имаме нежелан съсед; за живите стени е необходима постоянна грижа; добре е да няма лоши чувства от двете ù страни (или поне от едната); подлежи на корекция и може да се подчинява на последните модни тенденции или просто да ни служи при изпълняването на различни ритуали и обичаи, трябва да сме сигурни, особено ако има деца наоколо, че няма да погълнат някоя отровна част от нашата преградна, но тъй красива, визуална бариера.