Да изгубим детето в себе си

Не говори с непознати, не сядай на земята, не гледай екрана от близо…

Светът е дал немалко лоши съвети на населението си. Един от тях е да запазиш детето в себе си. Не звучи романтично и хубаво и мнозина ще възкликнат, че наистина „трябва да запазим детето в себе си“. Всъщност не трябва. То води до инфантилност и съсипване на държавата.

Детето е синоним на наивно забавление, когато мама и тати ни издържаха. Затова много хора, които не са загубили „детето в себе си:, живеят още с техните. Нали някой трябва да се грижи за детето в тях. Разбира се, понякога това може да се окаже и практично решение, но обикновено не е.

Когато вече не сме деца, забавления бол!

Алкохолът е легален, тревата, ако внимаваш, и тя, можем да караме коли, да пътуваме почти до космоса. Не е нужно да „пазим детското в себе си“, за да се забавляваме. Също така, светът предоставя страхотни възможности с тоя пусти интернет. Не е нужно вродена инфантилност да ни стимулира любопитството. Вроденото ни сребролюбие е къде-къде по-жарък мотиватор.

Детското стимулира неща като безотговорността у мъжете и шумното кокошене сред жените.

Разбирам, че е приятно и не казвам, че нямаме право на безотговорност и кокошене. Те обаче са плод на инфантилност. Например, жена се омъжва за мъж, който пази упорито „детето в себе си“. В даден момент ражда. И сега какво се получава – мъжът има дете и жена, а жената има 2 деца. Ето така стават поразиите.

Като деца можехме да правим или да не правим каквото си искаме. Бяхме център на внимание. Имахме два пъти повече права и никакви задължения (освен да не умрем). Бяха сладки времена, а със сладкото се свиква лесно. Днес обаче вече сме качили левел и имаме отговорности. Звучи сухо и фригидно, но не е. Много по-хубаво е. Децата са бъдещето на света, но не и ако останат завинаги деца.

Затова – смело отхвърлете „детското в себе си“ и ще видите колко по-забавно е, ако за малко си сериозен.