Да дадем отпор на войнствения дух

Доминик дьо Вилпен, бивш френски премиер за в. „Монд“

Днес сме стъписани от развилнялото се хладно и пресметливо насилие, което уби дванадесет души и тежко рани толкова други, насилие, чиято цел бе да накара да замлъкне един печатен орган чрез методичното ликвидиране на цялата му редакция, за да сплаши самата свобода. Те умряха, защото бяха журналисти, защото бяха свободни, умряха заради това, което представляваха.

Нашите сили на реда платиха тежка дан на опазването на сигурността на нашите съграждани. Страната реагира, единна, на най-кървавия терористичен атентат от близо две столетия със спонтанни прояви на солидарност. В тези моменти голямо е изкушението да се прибегне до войнствени формулировки. Вълнението е огромно, но е нужен разум за онова, което се случва.

Страх, създаден, за да обхване всички ни

Франция бавно се хлъзга в атмосфера на война. Странна война, която не се самоназовава. Война, която заличава границите между навън и вътре. Вътре като че ли се налагат представи, позиции, логически схеми на скрита гражданска война. Тероризмът променя лика си. Мрежите на бомбаджиите сякаш са отстъпили място на вълците единаци, които пък самите те отстъпват мястото на ново насилие, на командоси с мафиотски методи и военно оборудване, поставящи си за цел унищожаването на емблематични цели, олицетворяващи демокрацията и свободата. Това вече не е хаотичният терор, това е организираният страх, изграден камък по камък, за да обхване всички ни.

Навън виждаме как месец след месец кристализира кошмарната фронтова линия на една война на цивилизации, противопоставяща Запада на исляма, под обезобразените и уродливи черти на ислямизма. Западната намеса се превръща в система: тя изглежда като отделни операции, движени от различни амбиции; те обаче доведоха до един единствен резултат – появата на един неуловим джихадистки враг и сгромолясването на държавите и на гражданските общества в региона.

Знаем, очертават се други операции: в Либия, която операцията от 2011 и последвалото взривяване превърнаха в терористичен ориентир на Сахара; в Сахел и по-специално в Нигерия, на границите с Камерун и Чад, където Боко Харам разпростира варварската си власт. Ала тези войни неизменно подхранват нови войни, всеки път по-големи, все по-невъзможни. Те подхранват тероризма у нас, обещавайки да го изкоренят. Ще можем обаче да се справим с джихадизма там и с тероризма тук само ако предложим конкретни решения на кризите на мюсюлманския свят, които са едновременно териториални, социални, политически и икономически конфликти, които ние опростяваме, забелязвайки само ислямисткия симптом.

„Войнственият дух е капан“

Войнственият дух е капан. Това е спирала, която всеки ден все повече ни отвежда към война извън всякакъв контрол. Наш дълг е да устоим на войнствения дух в името на нашите демократични ценности. Единствената победа, на която могат да се надяват фанатиците, е да ни убедят, че водим тотална война. Да ни доведат до безизходицата на силата, която ние вярваме, че е най-краткия път.

Изправени сме пред трима опасни неприятели

Най-напред най-очевидният – тероризмът. Ние не можем да толерираме масови убийци да продължават да се разхождат из страната ни, а апостолите на омразата да сеят безнаказано своите послания. Всички средства на правовата държава трябва да бъдат използвани, за да бъдат те заловени и изправени пред правосъдието. Трябва да подобрим механизмите за превенция, контрол и защита на уязвимите места, да попречим на радикализирането, по-специално в затворите. Пред лицето на неприятел без граници ефикасна борба може да се води само чрез непрекъснато укрепващо полицейско и съдебно сътрудничество в мащабите на Европа, но също и с другите засегнати страни. Там където допреди двадесет години имаше само няколко терористични огнища, днес е въвлечен целият свят.

Спешно наложително е да се пресушат всички източници на финансиране на ислямския екстремизъм във Франция, главно от страните от Близкия изток. Точно с тази цел като министър на вътрешните работи аз предложих да се реформира финансирането на строителството на мюсюлмански култови обекти чрез Фондация за ислямските дела, позволяваща да се ограничи външното финансиране и да се даде възможност за развитие на френски ислям.

Загуба на демократични ориентири

Вторият неприятел е страхът. Чувството за непредвидимо, всеприсъстващо и внезапно насилие поражда желание за сигурност, което ще е невъзможно да се удовлетвори. Опитът ни учи, че терористичните нападения допринасят за отказа от демократичните ценности, грижата за нашата сигурност ни прави готови да пожертваме свободите на трети лица у нас или в чужбина. Спиралата на подозрението, създадена в САЩ от Патриотичният закон( приет през октомври 2001 г., чиято официална цел е да „възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според закона и други“ – бел.ред.) и трайното легитимиране на изтезанието и незаконното задържане доведоха днес страната до загубата на нравствени ориентири. Свидетели сме на умопомрачението на гражданската война в Алжир не толкова отдавна. Виждаме все повече страни да се страхуват, да се заобикалят със стени и да се отдалечават от демократичните ценности.

Днес има и трети неприятел – това е отхвърлянето. Нашата страна постепенно се сгърчва. Нейните елити всеки ден все повече възприемат езика на разделението и изключването, даващ възможност за всякакви комбинации. Историята ни учи, че когато бентовете се отприщят, страната е изправена пред опасността да се срине. Ако ние нагнетяваме насилието, това е защото сме разделени, слаби, затворени в себе си; ранена страна, която губи кръвта си. Литературните полемики, партизанските демагогии ни показват, че залогът не е толкова да се спасим от другите, от предполагаеми нашествия или замени, а да се спасим от самите себе си, от нашето отричане, от нашия декадентски нарцисизъм, от нашето западняшко и самоубийствено изкушение.

В изпитанието всеки от нас има да изпълнява дълг. Нека действаме отговорно, хладнокръвно и в единство, да отговорим като дадем демократичен пример, нека станем отново онова, което сме – републиканци, които вярват в диалога, в силата на културата и на образованието и в мира./БГНЕС