Едно интервю на Цвета Митова
Златните ръце на кинезитерапевта д-р Маникатов са помогнали на много хора. Името му става известно не само у нас, но и в Германия, Норвегия и Белгия, където чете лекции по темата. Той е сред малкото специалисти и у нас, които предлагат детска рехабилитация на деца с тежки увреждания, а в центровете му “ Живот без болка “ в страната се случват чудеса- хора с гръбначни увреждания прохождат, известни спортисти се подлагат на различни манипулации, а бременните получават адекватна грижа. Докторът по кинезитерапия и физикална терапия е сред малкото благородни лекари у нас и неведнъж безплатно е поемал лечението на изоставени деца с тежки малофармация. Работил е и в дом “ Майка и дете“, а отскоро учи на опита си и млади кинезитерапевти в Португалия, Испания и Германия по престижната програма “ Еразмус“.
1. От какво страда българинът?
В нашите центрове най- често ни посещават пациенти с: Нервно- мускулни проблеми ( болки във врата, гърба, кръста при офис служители, земеделски производители, строителни работници); Ставно-мускулни травми ( болки в ставите и мускулите на горни и долни крайници при много спортисти. Ставно-дегенеративни проблеми са много разпространени у нас. Това са болки в коленете или тазобедрени стави и преобладават сред пациенти в напреднала възраст с износване на съответния ставен хрущял. Наблюденията ми са, че най-често идват пациенти с психоматични патологии вследствие на стрес. Българинът страда най- много от постстресови патологии вследствие тежкото икономическо положение. Стресът е бич за съвременното общество и до голяма степен той е и първопричината за множество автоимунни заболявания в работоспособна възраст при млади хора.
2. Вие сте лектор по кинезитерапия и физикална терапия в редица университети в чужбина..
Да, така е. Изнасям лекции и помагам в няколко държави. Този раздел на медицината е сред най- сложните и в чужбина инвестират изключително в развитието на кинезитерапията. Тук е и мястото където трябва да спомена факта, че за разлика от България кинезитерапевт звучи пристижно и стойностно, а не масажист за сезона и работа на морето или Банско. В Европа се използват най- новите технологии в областа на рехабилитацията и физикалната терапия, а не стари двупотопни машини от 1958 – 1988 година. Може би и заради това техните постижения са на такова ниво. Инвестират в новости на техника, наука и практики. Спред мен това е тайната на техния успех в раздвижването, рехабилитацията и социализацията на техните пациенти.Интересен е и факта, че се отделя много внимание, както от страна на държавна политика, така и от частни компании в профилактични процедури поддържащи своите служители, колеги в работоспособност, а не в хронична заболяемост.
3. Вие сте един от експертите за работа с деца в неравностойно положение и тежки заболявания. Новият ви проект изключително улеснява родителите на такива деца. Разкажете повече
Този наш проект за здравна рехабилитация е към Министерството на регионалното развитие и е трансграничен, като касае и България и Македония. Това е проект за работа с деца в неравностойно положение, който изцяло да подпомогне родителите им. За съжаление у нас информацията за деца с тежки заболявания е много малко,а някои от тях се нуждаят от физикална рехабилитация всеки ден. Създадохме интернет портал, обединяващ в себе си разнородна информация в помощ на децата в неравностойно положение така и за тяхните семейства и близки . Този портал включва онлайн съвети от специалисти в областа на рехабилитацията, психолози, социални работници, юристи и др. Така вече родителите на тези деца ще могат да получават юридическа, медицинска и социална помощ на едно място. Сайтът е www. together4future.org и в него директно може да се ориентират кого и как да потърсят за съдействие или помощ . Надеждата ни е към тази мрежа да се включат поканените от нас колеги от Дания, Португалия, Испания, Словения и Франция с цел реализиране положителни практики в тези области в помощ на децата, нуждаещи се от ежедневни грижи и рехабилитация. Идеята е поне веднъж в годината да се организират събирания на специалисти от двете страни, с цел осъвременяване и обмяна на опит в тези области. Така България ще реаргира адекватно на всички такива случаи и ще можем да помагаме.
4. Кой е най-големият проблем на децата с увреждания, с който държавата не може да се справи?
Проблемите на тези деца са толкова много, че не знам от къде да се започне. Но може би финансовата подкрепа на държавата е най-важният проблем. Техните семейства са принудени да мизерстват, за да могат да се грижат за децата си. Всяка година да се надяват да има европейски програми за социален асистент и да бъдат одобрени, разбира се и най-вече да не се назначават лица, които няма никаква представа за какво става дума.Друг проблем са недостъпната среда в малките населени места, липсата на предприятия за организиране на тяхният ресурс, ресурсни преподаватели, достъпност за ежедневна кинезитерапия и рехабилитация, системност в грижите не само за децата, а и на техните родители и близки. Тук ми се ще да цитирам наша поговорка „Болен ли си бил или за болен си се грижил“.
5. Как да избегнем проблеми с гръбначния стълб?
Профилактика. Навременната профилактика би могла да ни спести много неприятности за напред. Но разбира се трябва да се има в предвид и етиологията (първо причината), типа патология(каво е засегнато от гръбначният ни стълб ( между прешленен диск, гръбначно мозъчен сегмент, коренче или плексус) и степента на засягане (остър под остър или хроничен период). След като се уточнят всички тези неща с конкретният специалист може да се пристъпи към изготвяне на индивидуална кинезитерапевтична програма включваща комплекс упражнения не фитнес, ЛФК, трудотерапия на работното място, работа с психолог, арттерапия, музикотерапия, танци и др.
6. Какво трябва да направи държавата и защо този раздел често се пренебрегва?
За сега държавта изисква от личните лекари периодични профилактични прегледи, което е чудесно, но българина се нуждае от повече информационни кампании за ползата от тези прегледи. Държавата позволява на осигурените и работещи българи да ползват базите на БАБ ( Българска агенция за балнеолечение), но те са скъпи за по-голяма част от имащите право да ги ползват. Според мен първо трябва да се реши проблема с правата на кинезитерапевтите да мога да работят свободно своята работа и като да пракикуват като частни лекари, защото иначе ги ограничават само в рехабилитационите отделения или с договори за конкретен специалист. Кинезитерапията е всеобхватна може да се прилага в почти всички области на медицината(педиатрия, гинекология, ортопедия и травматология, гериатрия, неврология, кардиология и т.н). Това ще децентрализира тези услуги да се ползват не само в големите градове и болници или центровете на БАБ, а и в малките населени места. Конкуренцията между колегите ще намали стойноста на услугата до реална себестойнос и няма да има цени като 100 лв на масаж или кинезитерапевтична процедура от 35-70лв на посещение, както и всякакви такива безумия.
Всичко това е важно да се промени колко може по-бързо. В противен случай университети като ЮЗУ”Неофит Рилски”, НСА”Васил Левски и всички други, които обучават кинезитерапевти ще продължават да бълват млади безработни кадри или потенциални емигранти. Държавата трябва да толерира работодателите, които имат грижа за своите работници чрез профилактични процедури и дейности. Нуждаем се драстични законодателни промени в областта на социалните придобивки на големите фирми за данъчна подкрепа, както и субсидиране в областта на медико- социалните услуги по специалности (ресурсни учители, логопеди, училищни психолози, кинезитерапевти и други.