Честит ли ни е 9 септември?

Когато бях малък, в квартала ми имаше няколко, може би 2, доста неприятни компании. Децата в тези компании бяха яките деца – нахакани, смели побойници с подчертана неприязън към обществото. Неаргументирана неприязън. Драскаха графити (ха, колко старчески казано), гледаха лошо всеки, правеха пакости и смятаха, че са прави. Смятаха, че това е единственият начин да гледаш на света – всички са срещу теб и не ти остава нищо друго освен груба сила и лъжи, за да получиш нещо (внимание, признание, някакъв успех). Квартал „Хаджи Димитър“ не е от социално най-удобните места в София, разбирам, и все пак става за живеене, дори си е много добре. Със сигурност не е гето. Омразата към обществото и системата не е норма там. Тези деца бяха с такава нагласа, защото не искаха да се стараят. Затова бяха двойкари. Искаха да им се дава без неудобната борба да си заслужат. Така не се става човек. Те не „станаха хора“, уви. За хейтърите да уточня: нямам предвид, че са подчовеци, имам предвид, че не са способни на нищо, нямат умения освен да продават наркотици, но това всеки го може. 15-20 години по-късно са си същите намръщени арогантни деца.

Такъв тип хора предизвикаха комунизма.

Комунизмът е буркан. Всички, които попадат в него неминуемо се отделят от глобалния свят и рязко изостават, както детето си остава дете, ако го гледаш като дете. Комунизмът не работи никъде. Никъде! И никога няма да проработи. Единственото, което ти дава, е злобното задоволство да видиш как по-способен от теб човек губи всичко. Това е основна част от комунизма.

Затова хората мрънкат, че е трудно в България – защото не са свикнали на трудно. Не са покорители на трудности.

Хората, които наричат себе си комунисти, са заблудени хора. Този период от 45 години пречи на България да е самостоятелна и сериозна, а това е важно за една държава. Със същата сила е важно и за един човек. За жалост тези качества са силно подценявани, докато не се усвоят. За още по-голяма жалост се усвояват рядко и все по гадни причини и поводи. Защото си се довел до отчайваща ситуация. Ако се стараеше през всички тези години, нямаше да си в такава ситуация. Не трябва да ти е лесно, не трябва да не се притесняваш поне малко дали ще си намериш работа, не трябва да не се опитваш да си възможно по-способен и конкурентен. Не трябва да приемаш, че виц може да те вкара в затвора и да си затваряш очитe за изкуствено ниската безработица. Тя не създава професионалисти, създава бебета. Не трябва да сме еднакви. Трябва да сме равни пред закона, но в никакъв случай не трябва да сме еднакви. Някои са по-способни в конкретни области и това е важно и трябва да се уважава. Нивото на способностите, а не колко време и труд ти е отнело.

Само това е достатъчно, за да предпочетем свободния пазар и демокрацията заедно с нейните рискове и неудобства пред очевидната пагубност на комунизма. Очевидната му добре документирана пагубност.

На 9 септември националното ни знаме трябва да е свалено наполовина. А ние да се радваме, че все пак е българско.