Черно-бели велосипедни срещи из Европа

Време е за една малка разходка на колело из Европа. Заедно с Иван Ралчев, който пише в http://raltchev.info и снима в http://caughtinamoment.net. А ако стигнете до края ще разберете къде да споделите вашата история, за да спечелите награда. А втората история няма как да не споделите с нас 🙂

Стрелката на скоростомера скучаеше върху 100, а търсещият разнообразие мой поглед скачаше от един автомобил на друг. Белите се движеха по-бързо от останалите. В сините обикновено имаше само един човек. Сиви, черни, червени, кафеви и зелени пък приютяваха щастливи от пътуването семейства. Повечето от тях споделяха пътешествието със своите велосипеди.

Нашето пътешествие едва сега започваше и щеше да ни срещне с още много от тези символи на свободния дух и индивидуалността.

На някои места велосипедите бяха толкова много, че присъствието им не създаваще неудобство на никого, дори и когато заемаха голяма част от тротоарите. Те просто си бяха там, а хората бяха свикнали с тях. Собствениците на тези вляво вероятно след няколко часа щяха да излязат доста по-усмихнати от разположената в близост легендарна бирария Hofbrauhaus. Градът е Мюнхен.

Когато обаче пристигнахме в Нюрнберг, един от най-типичните символи на нацистка Германия, днес превъплътил историческия си дух в красива туристическа дестинация, ми се прииска да бях взел и своя велосипед. Сигурно нямаше да се чувствам много удобно върху твърдата седалка, но определено щях да се впиша по-добре сред хората по улиците. Вместо това разхождах тежкия си фотоапарат.

Сякаш за наказание той не успя да види почти нищо от Франкфурт. Стоеше скрит под якето ми заради дъжда, който роматично отстъпи място на красив залез едва когато вече брояхме последните крачки до хотела в края на деня. Направих изключение само за тази снимка.

От малък обичам велосипедите. Още тогава усетих, че често с тях е много по-лесно да стигнеш донякъде, отколкото пеша или с автомобил. Днес оценявам и друг техен аспект – финеса, с който изразяват индивидуалността на своя собственик. Екземпляра по-долу открих пред библиотека в невероятния град Мюнстер, който пострадал много през Втората световна война. След нея хората искали да не възстановяват вече разрушените си домове, а да издигнат модерни къщи. За щастие все пак размислили. Улиците са калдъръмени и по тях почти не се движат автомобили. Те са заменени от паркираните по тротоарите велосипеди.

Още с първите крачки из центъра на Грьонинген усетихме, че сме в страната на велосипедите. Холандия определено се оказа мястото, където те до такава степен са станали част от ежедневието, че след няколко часа спираш да ги забелязваш, но започваш инстинктивно да се оглеждаш за тях, докато пресичаш. Имат лошата способност да са изключително тихи.

Не е ясно кога това съкровище е било изкарано от канала, на чийто бряг бе подпряно, нито колко време е прекарало във водата. Не можах обаче да не прекъсна за малко разходката си из Амстердам и да не направя няколко кадъра. Останалите егоистично запазих за себе си.

Понякога се чувствах почти като в България. И там хората спират на първото място, което им се изпречи. Има обаче една разлика – велосипедите са доста по-елегантни от тежките, обемисти и издишащи вредни емисии автомобили.

Като това по-долу например.

И да не забравяме още една красива черта на велосипедите – те често са повод за романтични срещи. С последната снимка (от Будапеща) моята история завършва. Сподели и ти своята със списание National Georgraphic България и Дайнърс клуб България. Разкажи за някое невероятно място или за случка, променила живота ти, докатo си пътувал по света. А накрая можеш да спечелиш награда от Дайнърс клуб България – друго пътешествие до Виена, Рим или Прага. Виж повече на http://geostories.nationalgeographic.bg.