Чарът на Атина през погледа на бг туриста
Попаднахме в Атина в разгара на деня. А, чакайте – май трябваше да почна с това, че докато траеше нощното пътуване, магистралата бе осветена през почти всичките й 600 километра. Веднага те блъска ей тая мисъл в главата:
– „ Как така тук може да е толкова светло, а у нас да не може, мм ??! “
И така: беше обедно време, дъхът на морето и зеленината в столицата на слънчева Гърция те карат да се чувствуваш като на тих курорт. Е, обаче то не е само зеленина, има и доста пъстри дървета, които правят настроението ти някак по-цветно. Единствено шумът на прелитащите отвсякъде моторчета и малките икономични колички ти напомня, че си в истински голям град. Истински мегаполис и то – петмилионен! Нищо близко обаче от привичния за София пейзаж, няма да бръкне в набитото ми око на стара столичанка – това се касае до чистотата на улиците. Трябва да кажа, че е перфектно изметено, изчистено, само дето не е парфюмирано и качено на закачалка. Не като у нас – хартийки, цигарени кутийки, кенчета от бира, туби от бира – все неща, които можеш да видиш да се търкалят навсякъде, но само не и в кофите за боклук. Така и не видях обаче хората, които дружно се грижат за това да не остане нито едно боклуче на улицата. Браво, нашите титани концесионери на боклука могат само да се учат на нещо. Отдавна в България викаме, че гърците били мързеливи – друг път, как иначе се поддържа толкова чисто в един петмилионен град?
Понеже пристигнахме пропускайки закуската и тъй като бяхме доста поогладнели, се огледахме за хапване. В атинските малки заведения за бързо хранене, кaквито има на всеки десет метра (хич не обичам тая дума „Fast Foods“, не я използувам, защото ми напомня за едни дебелогъзи жители, обитаващи земята отвъд голямата локва) може да преядеш обилно, да се преситиш. Но е малко по-евтино като пари или точно толкова, когато сядаме с мъжа ми и същата компания в някоя от пицариите в София. Например, сега бяхме шест човека и платихме около 50 -60 Евро за огромни чинии с храна, за чудните гръцки питки с подправки, за същите няколко изпити обичайни чаши бира и за кана студено, бяло вино. Честно, не можахме да изядем всичко от сувлакито, четирите огромни шиша с месо се опряха дори на гладните ни мъже. А вкусът на поръчаното бе на….истинска храна! Не знам защо казват, че у нас да се храниш било много вкусно – да, може би за сухите англичани свикнали с полу-сурови телешки бифтеци, у нас да им изглежда невероятно и да са задоволили гастрономическия си туризъм (съчетан с алкохолен) на някои места, където има чевермета или пещи за атракция или прочеее домашна кухня. Но слухът, че масовата българската кухня и особено българско сирене са много вкусни – това вече са пълни глупости. Готова съм да опровергая всеки, който го твърди, може да кръстосаме кулинарни шпаги и да се замерваме с рецепти. Получихме и огромните си салати, на които в София иначе викаме „Гръцки“. Само че у нас нямат общо с атинските, защото им липсват половината от истинските средиземноморски неща. А те са ухаещите, типични съставки за същите такива салати в Атина. Носят ти ги с много вкусни, ухаещи истински домати (не пластмасови), поръсени с кръгчета червен лук, силен дъхав зехтин, малко каперси и много босилек върху сиренето (смес между козе, овче и краве). Пръстите да си оближеш! А да не забравяме и за разните сортове разядки, гръцките питки и изобщо видовете хляб, който се топи в устата ти. Ох, нека да не говорим, толкова много разновидности са, че се замайваме да пробваме от всичко. Което окончателно ни проваля всичките едногодишни диети!
Да кажа и малко за сградите в Атина: не са високо-етажни, всичките са с капаци на прозорците, сенници или имат опънати тенти заради горещината. Няма да видиш обаче висящи тук-там климатици по фасадите, всички някак са прикрити и не се нарушават никакви правила, не дразнят окото. У нас нормалната култура изисква всички съкооператори да ти разрешат да дупчиш по фасадата. Но това не е практика и нерядко може да видиш забодени самотни климатици по сградите, и то както е преценил майстора-монтажник. Звъни ти значи башмайстора, вади инструментите, псува, дупчи. Той си знае как и къде да го закачи най-добре, нали?
В гръцката столица иначе преобладава ниското строителство, а сградите макар да са строени преди доста време, са много добре и модерно проектирани, визирани за столицата. В градският ландшафт няма да видиш грозни панелки или високи сиви, мрачни 20 и повече етажни блокчета, които събират цяло едно многолюдно село от непознаващи се и непоздравявящи се един друг жители. В Атина няма да видиш и кръпки от самостоятелно саниране, боядисани в друг, различен от фасадата цвят. Впрочем, това адски ме дразни в нашата столица. Знаем, че не всички имат пари, но е безкрайно тъпо навсякъде да има кърпежи от изолации, все едно хората не живеят в един блок и никога няма да си проговорят и разберат, а всеки си прави каквото може и когато си поиска (естествено най-вече по правило се дупчи през уикенда, нали?)
Никога не тръгвам да пресичам на червено. Нашият познат, който от десетина години живее в Атина, и тези дни е наш гид, за мой ужас ме насърчава:
– „Минавай бе, минавай, тук е Гърция, никой няма да те бутне“.
Престраших е пробвах… и верно! Моторчетата спряха и ми направиха път да премина. Всички са усмихнати, бързат, но някак го правят организирано и напълно незабележимо. Пърпорят навсякъде, но има така да се каже – ред в хаоса. Пет милиона човеци са това ей! Какъв е тоя ред, как го докарват и откъде го взимат?!
Краката малко ме заболяват от доста ходене, макар да искам да поприпкам още няколко часа. BTW в билета ми за Партенона така си и останаха наполовина неизползвувани късчета за различните музеи. Това чудо на хълмовете и околностите не може да се обиколи за един ден, абсурд е. Може би азиатските туристи, които щъкат като мравки насам натам ще могат, но аз капитулирам, не мога.
Ще направя още едно сравнение: нашият нов столичен музей „КВАДРАТ 500“, може да се преброди за два часа, цената на билета му е 10 лева, а този билет за Партенона съдържа отрязъци с бандерол за няколко цели хектара площ открити и закрити музеи. И си струва впрочем 20-те Евро. Вижда ми се справедливо, а като сравнение с нашите цени и „висок стандарт“ – дори не е скъпо, всеки турист, включая дори и тези които си броят стотинките могат да си го позволят.
Обиколихме и атинския кей с яхтите. Яхти, като яхти, какво? Може би някои от тях сега ще бъдат продадени, заради очертаващият се вакуум в плащанията на собствениците им. Кой знае. Не вярвам обаче всички да сменят собствеността си. Хората от нашия балкански регион са свикнали с всякакви катаклизми, ще изчакат нещата да се уталожат. Пък после ще видим. Американците например продават имоти и движими собствености още при първите сътресения. Но гърците не са такива, ще почакат по-добрите времена, знам ги.
Много още много да разкажа, и всичко ще е само с положителна нотка и настроение.
Хората в Атина живеят бавно. Наслаждават се на живота, нищо, че е с много недостатъци. И ще бъде с недостатъци и катаклизми. Това, с наслаждаването ние някак не можем да си го направим.
Защо? Какво ни липсва?
