Брошка от Вежди

Борис Данков

И какво? Направихме си (направиха ни) Български Лувър и сега ще се чудим с какво ще го напълним и как ще го издържаме. Поне това ни подсказва състоялата се в началото на тази седмица „обществена дискусия“ в галерия „Академия“ в столицата. На нея не присъства главният „виновник“ за реализацията на проекта Вежди Рашидов. Отсъстваха също така директорите на Националната художествена галерия Бисера Йосифова и на Галерията за чуждестранно изкуство Яра Бубнова, както и председателят на работната група, натоварена със задачата да изработи концепция за експозицията на бъдещия музей – акад. Светлин Русев. Вероятно всички те са имали някакви съображения, за да не уважат дискусията.

Няма да разсъждаваме върху различните мнения, изразени по време на разговора, нито върху смисъла и безсмислието на подобна „дискусия“, която твърде много напомня на известната българска пословица „след дъжд качулка“. Тя (дискусията) може би наистина щеше да има някакъв смисъл, ако се беше състояла преди 5-6 години, когато бе огласена идеята за самия проект, а не сега – „постфактум“, както се изрази един от известните български изкуствоведи.

Толкова за дискусията, а сега за… дъжда и качулката. Мнозина от специалистите изкуствоведи и специалисти вече предусещат каква сме я забъркали с построяването на „Лувъра“ и неговото предстоящо запълване с подходящи експозиции, които да привлекат туристи и ценители на изкуството, да осигурят печалба и издръжка на мегамузея.

Както вече писа столична газета: купили сме си „копче от балтон за 30 млн. лева“, което тепърва ще се чудим къде и как да пришием. В този смисъл много точно е мнението на проф. Александър Кьосев, че „най-голямата гордост на Вежди Рашидов, т.нар. „български Лувър“ има тежък дисбаланс“. Той наистина ще бъде една симпатична брошка за „българските визуални артисти“; красив паметник, който Вежди Рашидов сигурно си е представял (и представя) как ще завещае на бъдещите български поколения. А честито!