Браво, Айво Димчев!
„Не мисля, че хората разбират развлечението през голяма част от времето.“
Думите са на рок звездата Роби Уилямс. Мястото е сцената на кастингите за 15-ия сезон на X Factor Великобритания. Адресатът им? Артистът, когото тези думи описват най-точно – Иво Димчев. Или по-точно Айво Димчев, както (може би) се произнася името му на английски.
С тези думи Роби Уилямс коментира изпълнението на българския артист, след като той се яви на кастинг за популярното музикално риалити. След тях следва твърдото „ДА“ на Уилямс, който остава видимо впечатлен след изпълнението на Димчев. В същото време (съвсем умишлено, разбира се), кадърът се измества върху две жени в публиката, чиито тела са в пълен покой и само две усти произнасят гръмки възгласи на неодобрение. Авторската песен на Иво Димчев, хореографията към нея и видът на артиста бяха посрещнати с противоречиви реакции както от публиката, така и от журито. В крайна сметка, с три „ДА“ (от Саймън Кауъл, Айда Фийлд и Роби Уилямс) и едно „НЕ“ (от Луис Томлинсън от One Direction) Димчев продължава напред в шоуто.
И в този момент идва онова прекрасно усещане, тръпката, умилението, дори щастието… да осъзнаеш, че си станал свидетел на нещо прекрасно. Защото участието на Иво Димчев в предаването от преди няколко дена е типичното показно за смисъла на съвременното изкуство, което така и продължавада убягва на някои масови консуматори на популярна култура. Тези кратки седем минути са умален минимодел на света. Имаме няколко ключови за него типажи. Гениалният откривател на таланти, който познава потенциала, дори когато той изглежда повече от екстравагантно. Световноизвестна рок звезда, чиито нахалство и гений не познават граници. Малкото дете, което произвежда сладникави хитове и си мисли, че светът (и музикалната индустрия) започва от него. И публиката. Разнообразна, безпощадна, ужасно трудна. Чака като публика в елизабетински театър, запасила се с яйца, домати, които да хвърли по актьорите. Ако те разбере, ще те възхвали и аплодира, ако ли не – ще те освирка. За голяма част от тази публика, начело с говорещите устни (простете за циничната забележка) не е важно дали си артист – тя иска да разбере това, което ти пееш, танцуваш, обличаш, показваш.
Това е и най-прекрасното качество на Иво Димчев. Това, което го превръща в истински артист. Уникален, магнетичен, интересен. По-добър от повечето съвременни артисти. Не го разбират.
Не го разбират както онези от публиката на X Factor, които го освиркаха, така и онези, които му дадоха своите „ДА“-та. Между тези две групи се намира обаче голяма и непреодолима пропаст. Именно заради тази пропаст хора като Саймън Коуел и Роби Уилямс седят на съдийските места, а други, които никога не биха застанали пред публика като себе си, крещят от седалките. Онези на бюрата знаят, че това, което има смисъл невинаги може да бъде „разбрано“. Поляризираните реакции на тази публика, в тази страна, доказват че Иво Димчев е забележителен артист. Няма да се спираме над реакциите на неодобрение, от които яростната публиката, която първа е гледала творбите на Шекспир, може само да се учи. Това, което Димчев направи, е по-важно.
Самият аз не разбирам Иво Димчев. Не разбирам костюмите му, спектаклите, хореографията, публичния му имидж, лириката и педератусите му. Не ми и трябва. Стига ми, че харесвам Иво Димчев. Че само няколко акорда от „Оne Day”, “Pretty Birds” или „I Can Not” са достатъчни, за да се събудят сетивата, да се породят противоречията от които достигаш до някаква своя собствена истина, да се откроят нюансите, които често пропускаш, да се върнат спомените за нещо преживяно, неизживяно, недоизказано. Накратко – да поживееш за три кратки минути онзи паралелен живот, който ти допада повече от реалността. Иво Димчев ме праща в този свят. Как го прави? Защо го прави? Защо косата? Защо зърното? Защо татуировката? Who cares?! Аз гледам изкуство, не решавам квадратно уравнение.
Съвременното изкуство отдавна не опира до даскалски понятия като разбиране, тълкуване, etc. Съвременното изкуство е преживяване – импулсивно, асоциативно, крайно, ярко, неудобно, некомфортно, често неприятно. И реакциите (когато са толкова ярки и крайни) само доказват, че ти си изпълнил мисията си, ти си Артист. А това само по себе си е нещо голямо. Защото изисква кураж!
Затова, браво, Айво!
